Бойни изкуства

[Agent-provocateur]

Много се извинявам,че без да искам създадох конфликт от нищо нещо.Може би ще се върнете към темата и ще разкажете преди когато сте започвали колко сте плащали?Каква е разликата между преди и сега във това отношение?И също има ли хубаво и безплатно?

[vo_dao]

Преди не сме плащали. Имам предвид преди 1987 - 88 година. По това време като направихме първата официална група по Шон Донг, събирахме по някакви 2 лв. от всеки, да си платим наема на залата. Оставаха ни винаги по няколко лева от събраните, и си вземахме после торта и литър-два швепс.

Помня, че тия години някъде, при един проблем за разрешаване ( докато течеше ремонт на залата, таекуондо чрез "вътрешни хора" бяха преговаряли с директора да влязат те след ремонта), та директорът много се учуди, че преподавам безплатно. Дори подходи с недоверие малко. По това време ( в края на соцвремената ), финансовите отношения в доста клубове бяха такива. Инструкторите работеха друго, а БИ им бяха като ... хоби, да го наречем условно. ( Аз например получавах за това време доста над средната за страната заплата, и можех да си позволя да преподавам в клуба ей така...)

Има хубаво и безплатно, има и хубаво и скъпо. Зависи от този който ти го предлага, на какви вълни е в момента. Негова си е "стоката" - ако иска ти я продава скъпо, ако иска ти я подарява. Въпроса на каква стойност ти му оценяш "стоката" е друга тема.

Разликата между преди и сега в това отношение е като разликата между стария "Алтай" и сегашната Кока кола. Който не е пил "Алтай", няма да може да го разбере, както и да се напъвам да му го представя. Как да представиш какъв е вкусът на "Алтая" в сладкарницата на ъгъла до "Комсомол", в летния следобяд в събота, докато си на 17 години?

[Доктора]

[Agent-provocateur]

Разкажете някакви пирмери за ентусиазма тогава какъв е бил.Много е интересно поне за мене.

[vo_dao]

Ами то примери за тогавашния ентусиазъм - разни. На момента се сещам поне за два. Първият е от групата, която тренираше в 10 ОУ - става въпрос за края на 1981 и началото на 82. Групата на Доктора от онова време, която беше уредил доколкото си спомням чрез един познат учител по физкултура, в салона на това училище. Тренировките започваха от 20.30 - към залата имаше отделен вход, съответно - ключ и т.н. Но една вечер, не помня точно по каква причина, вътрешната врата към самата зала се оказа непредвидено заключена. ( Или нещо друго беше - ако си спомня Доктора, да каже...) Та, един бърз заход по съблекалните откри достъп, ама не помня наистина от втория етаж ли беше, от същия ли ... и с разни техники на "преодоляване на препятствия" се намъкнахме в залата за тренировка. И това ако не е ентусиазъм - здраве му кажи!

В средата на 80-те по-възрастните си спомнят, че имаше режим на тока. А може и да е било 1982-83 година, защото си спомням, че ходих да тренирам често в клуба на киокушинкайците, който ползваше залата на Електротехникума. И два часа има ток, един няма ли, как беше точно? Мисълта ми е, че едната седмица "хващахме" светлото по тренировките, а следващата - тъмните часове. И се носеха разни светилници - свещи, фенери, такива неща - като угасне тока, и се слагат на пода в 4-те края на залата и така се играе. ( Аз имах един петромаксов китайски фенер, много добра работа вършеше и правеше голям мегдан!)

И трето се сещам, това вече е от първите стъпки на Шон Донг, в годините някъде 1987-88, или там някъде. Тъй като играехме и в зала, и на открито, си имахме и персонални дъждобрани. Точно тази тренировка я провеждахме на Зеления мост, на една поляна северно от стадиона на АТЗ. Някъде към 18.30 - 19.00 часа започваха тренировките, лятно време трябва да е било, защото беше светло, и започва кротко един дъжд. Не силен, ръми едно такова. Аз минавам през стадиона и ги виждам отдалеч - около 20 души в дъждобрани, строени в 2 редици и чакат за начало на тренировката.

Ами как да не се раздаваш, като виждаш насреща, че хората са сериозно отдадени на идеята!

[Доктора]

Всички го знаят Андреан Каравастев от Стара Загора - старши инструктор по Кунг-Фу (Син-И, Тай-Дзи и др.). Той сега стана половин американец, но това е друга тема; пак ще се завърне в Родината според прогнозите ми (там много не му понася). Та говоря за първата тренировка на Андро през далечната 1978 г. До тогава той беше тренирал единствено народни танци, с добра кондиция и чувство за ритъм разбира се. Влиза нашия в залата и гледа малко нерешително и предпазливо (тогава в Стара Загора преди появата на нашата школа имаше само Джудо и Самбо; Карате и Кунг-фу бяха много екзотични и страшни! ). Започва някакъв диалог:
- А-а тука ли се записва за Карате?!
- Тук е школата; интерес или има?!
- Ами да аз искам така да се каже да се пробвам....
- Можеш да започваш веднага!
Андро както е без екип и хватнат направо от улицата дето се вика, го включвам директно в загрявката на групата и му качвам двама души за тежест, които го яхват отстрани и той трябва да направи с тях няколко обиколки на залата тичешком ! За моя изненада, с пухтене и голям ентусиазъм го направи от раз. А-а викам си "от това дърво ще излезе нещо"! И взех, че познах, стана човек на бойните изкуства и до сега тренира и обучава ученици, въпреки, че е на 54 години !
И още нещо искам да добавя, че Андро е един от най-добрите ми приятели и човека, който от всичките ми ученици най-добре е схванал идеите ми за бойните изкуства и как трябва да се развиват и преподават.

Друг пример за ентусиазъм беше, когато завърших института и се преместих в София (родния ми град) и естествено веднага направих школа през 1983 г. Малко по-късно ангажирахме голяма зала и се почна. Тогава клубът ми се наричаше "Багатур", практикуваше се основно Кунг-Фу (6 секции), а по-късно имаше секции по Карате, Джу-Джуцу, Таекуондо. На всяка тренировка са идвали до 20-30 човека да се записват да тренират. Залата не може да ги побере и се принуждавах с помощник инструкторите да ги строявам новопристигналите в двора на училището и да правя нещо като предварителен преглед. Подбирахме кандидатите на външен вид и според това дали бяха практикували някакъв друг спорт преди това, с оглед на двигателната култура и волеви навици. Другите ги връщахме с напътствие "да дойдат след три месеца, когато се поосвободи място и групите се разширят"! Това също беше тест за постоянство и упоритост; някои идваха и после. Ентусиазмът беше огромен, като се има предвид, че Кунг-Фу и другите бойни изкуства бяха почти непознати у нас и инструкторите се брояха на пръсти. На практика почти всички инструктори се познавахме (говоря за всички бойни изкуства на куп; то през 1975 г. черните пояси по Карате в България бяха точно 5 човека и още толкова от Джудо).
В апогея на развитието си клуба по древни бойни изкуства "Багатур" (няма нищо общо със сегашния "Багатур" от Стара Загора!) разполагаше с три големи зали, 15 души инструктори и пом. инструктори и членска маса около 800 души! Това е нещо непостижимо от никой клуб в момента. Тази структура се задържа около 2 години и след това по логичен начин се разпадна, но пък доведе до създаването на Българската федерация по У-Шу през 1990 г. (преди това У-Шу заедно с Айкидо, Карате и Таекуондо, бяха като републикански комисии към БФБС на ОСО).
_________________
"Най-добрият учител е практиката!" (Usus est magister optimus)

[vo_dao]

Като стана дума за ентусиазма, та неотдавна в тази връзка какво ми казаха. По принцип, нищо на този свят не е създадено без ентусиазъм, и не се поддържа без ентусиасти. И аз, в тази връзка, поддържам тезата, че и преди, и сега, е имало и има във всяка една общност група хора, увличащи с ентусиазма си останалите. Останалите - в смисъл приятели, новаци, други практикуващи от по-дълго време. Че взаимно си "обменят" ентусиазъм.

И ми казват : "А вие така ли сте ентусиазиран както едно време?"

Вярно е това, което Доктора разказва за ония години, както е вярно, че ние също бяхме много ентусиазирани, и вършехме всичко с голямо желание. Практикуващите от един град ( примерно в Стара Загора през 1978-79 с БИ се занимаваха не повече от 20 души, че може и малко да съм завишил цифрата), та практикуващите от един град се познаваха помежду си, обменяха опит, разговаряха, поддържаха приятелски контакти. Взаимно си "обменяха" ентусиазъм, макар и развиващи различни БИ.

Дори години по-късно, в самото начало на 90-те, споменатия по-горе Андро Каравастев беше направил едно кафе - "Златен дракон". И там първите няколко години се беше заформило нещо като неофициален клуб за срещи. Събирали сме се всякакви БИ да си разговаряме - кой къде е ходил, какво е видял, кой майстор какво е казал, такива неща... Самите клубове си гостувахме, учениците познаваха инструкторите на другите клубове, по-напредналите се познаваха помежду си, някои дружаха - ей така взаимно си поддържахме ентусиазма.

[Bersek]

Интервю със сенсей Робърт Шенк - юли 2004 г. - http://hinki.blog.bg/izkustvo/2010/03/11/interviu-sys-sensei-robyrt-shenk-iuli-2004-g.508683
_________________
Формата на вселената е пустота, пустотата е форма.
www.ookami-bg.org
Vbox video

[Доктора]

[Agent-provocateur]

Благодаря ви за огтоворите които посочихте като примери- много е надъхващо! Искам също да попитам Доктора какво имате против Явор Дянков защото виждам нещо.Аз не съм тренирал при него обаче съм чувал и така и така.Берсек като е тренирал сигурно има повече впечатления.Обаче все пак не мисля че сенсеите трябва да не се уважавете един друг.

[Доктора]

[vo_dao]

Agent-provocateur, между водещите - сенсеи ли ще ги наречем, учители ли, или всеки там както му казва в своето си БИ, винаги е имало противоречия. Несъответствие в идеите, различен подход, различен начин на изразяване, че дори и най-обикновена конкуренция за "територии". Имало го е и преди, има го и сега, ще го има и в бъдеще. И на Изток, и на Запад, и навсякъде. ( Обикновено тук веднага започва да се обсъжда въпроса "Ами какви сенсеи са тогава, като не могат да превъзмогнат егото си" и т.н. от този тип. Ами хора са, като започнем да си внасяме учители от Марс, може и другояче да е...)

Аз лично приемам с разбиране различията в начина на мислене, и начина на изразяване. Или поне се опитвам да ги приемам. Но наистина, съгласен съм, че когато нещата надскочат добрия тон, термини като "сенсей", "учител" и т.н. започват да стават неуместни...

[Agent-provocateur]

Мисля че сенсеите като дават личен пример и повече хора ще имат модел по който да се сравняват.Както говорят и както се държат после в залата да могат да бъдат за пример на учениците.Така мисля.

[vo_dao]

Малко се отклонихме от темата, та ще се опитам да върна назад към началото и средата на 80-те. Кой каквото си спомня, да пише. Без значение за какъв вид БИ, кой град и подобни разни детайли. Няма ваши, няма наши - просто малко пътуване във времето.



Това според архива ми е фотка от 1984 год., времето когато точно навлизах в Шон Донг, и занятията ми бяха все още някакъв микс от "старото" и "новото". Тия удари с крак над пояса впоследствие въобще изчезнаха от "въоръжението и техниката" ми, но по това време бяха нещо нормално като практика. Партньорът ми вдясно е Митака, който също тренираше с нас преди в групата на Дориан Александров, а иначе си бяхме просто приятели. Събирахме се и движехме заедно, с него и Динко Найденов - те пък двамата бяха съученици май. Това излизане смътно си го спомням, нагоре по р.Бедечка, и тъй като Митака беше и фотограф - постоянно връткаше един голям ФЕД ли беше, Киев ли ... та оттам и тази снимка.

А аз бях на половината на възрастта ми сега.

[vo_dao]

Получих днес едно кратко писмо, няколко реда, с една архивна снимка от началото на 80-те. Ще си позволя да го цитирам тук, считайки, че няма нищо лично и конфиденциално.