или, колко добре се справя нашата програма по бойни изкуства - 3
Средата на месец май 2002. ЖП гарата на Венеция. След около час ще се качим на Еуростар-а за Фиренце, и в късния следобяд, да дава Бог живот и здраве, сме в Перуджа.
Докато сме се задълбочили в мисли с колегата Танев, що ли пък и казват италианците точно така на Флоренция – Фиренце, пред нас незнайно откъде изникват двама униформени полицаи. Единият е около 30-те, а другият – може би с 4-5 години по-млад от него. Едно “Документи!”, строго, с акцент върху “е”-то, бързо омачква моята братска евроусмивка. Докато подаваме паспортите си, аз вмъквам крачка към проверяващите, правейки опит любезно да натикам под носа им и папката с документите ни за Световнта кунг-фу купа в Перуджа ...
Двамата рязко се оттеглят на дистанция, а по-възрастният ме поглежда критично и ми дава недвусмислен жест с ръка – нещо като “Гив ми файв!” Колегата, който е посветил доста време на практическия “селф дефънс”, ми прави бърза бележка да се издърпам назад, ама аз и без него вече включвам, че се държа като абсолвентка от девическа гимназия. По-младият видимо е “на тръни”, а някъде вдясно от мен, на около 10-ина метра, още трима подобни униформени служители внимателно ни наблюдават.
Бързо си слагам ръчичките отпред, така, че всички да ги виждат, и кротко изчаквам да се обадят по станцията, после и да им върнат инфо от Центъра, че според компютъра, господата Танев и Василев, действително са “положителни герои”. Така и става. Всички отпускат – и петимата полицаи, и случилите се в близост до проверката трийсетина европейски пенсионери-пътешественици. Ние, да не се открояваме от Евросъюза, също даваме “релакс”. Ръководещият проверката дори пуска и шегичка – ааа, щом сте хора, занимаващи се с бойни изкуства, я още 2 крачки назад ... ( Същият служител беше на смяна, като се прибирахме седмица по-късно. Аз му размахвам купата-трофей, а той ме пита от другия коловоз : “Секондо?”- защото купата малко сребрее.”Терцо!”-се провиквам в отговор, а той прави жест с ръка – този път с палец нагоре, и отминава, разказвайки нещо на другите двама униформени ...)
Има ли някой, който да не е пляскал с ръчичка – “Гив ми файв!”, в знак на съгласие и близки приятелски отношения? Може и да има. Малцина обаче знаят, какво всъщност означава този жест?
Четирите етапа на боеготовност
Пълния “текст” в действителност идва от полицейските понятия, и гласи : “Give me five feet!”, т.е. “Дай ми метър и половина!” ( 1 фут = 30,48 cm). Всъщност “Осигури ми метър и половина разстояние!” е третият – изключително важен етап на боеготовност, в който имаме за задача да се осведомим за “реалната обстановка в момента”. Това е етап на преднамерено насочване на вниманието ни към обекта, и е придружено от известни волеви усилия да го задържим – т.е. имаме “наличност” на тъй нареченото волево внимание. В това “бдително състояние на ума” присъства аргументирано действие за решаване на конкретна задача – има ли действително нападение, или действията на обекта просто са погрешно изтълкувани като такива. От степента на съсредоточеност – т.е. концентрацията на вниманието ни, зависи до голяма степен и успешното решаване на тази конкретна задача.
В това ниво на боеготовност се извършва един сложен анализ и синтез на обекта, като съвкупност от съставни части и присъщите им свойства, на базата най-вече на преобладаващи зрителни възприятия. На този етап “тече анализ на информацията” главно върху :
· Погледа и изражението на лицето на “вероятния опонент”
· Къде са ръцете му и какво държат
· Преместванията и движенията на тялото му
· Скъсяване на дистанцията
Последващото осмисляне на възприятията се изразява в тълкуването им, в съответствие с придобита от преди опитност. Това осмисляне определено зависи от професионалната ни вещина, от обема ни от знания, от цялостния ни житейски опит. Тази съвкупност от лични познания и умения е различна при всеки индивид, и се приема за първи, основен етап на боеготовност.
( До този трети етап на боеготовност безспорно достигаме, когато вниманието ни се активизира вследствие на дразнител непреднамерено – в смисъл, ние не сме си поставяли предварително за цел да се съсредоточим върху обекта – т.е. в случая можем да говорим за неволево внимание. При този вид внимание от значение са особеностите на дразнителя – впечатлява ни евентуален шум, странно поведение, мястото към което обектът някак не се “вписва”, нещо по облеклото, някакво нехарактерно движение и т.н. Това е вторият етап на боеготовност, наричан още и “начално ниво на бдителност”, предхождащ “повишеното ниво на бдителност” на третия етап.)
Четвъртият етап на боеготовност включва реакция на борба или бягство. Той е пряко зависим от останалите 3 етапа на боеготовност.
Състоянието на ума
Като говоря за “етап на боеготовност”, имам предвид най-вече състояние на ума. Всъщност, и това не е най-прецизното определение, защото при различните етапи става дума за различно “участие на ума”, фино преплетено с “отсъствие на ума”. Зная, че всичко това звучи много абстрактно, затова ще се опитам накъсо да очертая “състоянието на ума” във всеки един от 4-те етапа на боеготовност.
Първото, основно ниво на боеготовност в действителност не се отнася към никоя конкретна кризисна ситуация. Този “етап-база” всъщност включва времето и усилията, които всички ние полагаме за повишаване на своите “самозащитни” познания и умения. Това несъмнено изисква създаване на определена умствена нагласа, далече надхвърляща делничната любознателност или баналното любопитство. Първото ниво е нещо подобно на ежедневната бойна подготовка на армията. Естествено, като мотив, то в пряка зависимост от средата и начина на живот на всеки един конкретен индивид. Това че, “състоянието на ума” по отношение на този етап на боеготовност не е едно и също при хората, живеещи в обстановка на перманентно насилие, и тези – радващи се на обстановка с преобладаващо спокойствие и сигурност, е безспорно.
Вторият етап на боеготовност има връзка с “бдителното” състояние на ума. Въпреки, че говоря за ума, трябва да отбележа, че на това ниво “работим” и на подсъзнателен режим, изпълнявайки една фундаментална програма – тази по физическото ни оцеляване. Това ниво, като състояние на ума наподобава дейността на радиолокатор. Или, на пресичане на улицата, докато разговаряме със спътника си.
Третият етап на боеготовност е толкова деликатно свързан с втория, че разграничението помежду им е повече с “образователна цел”. Затова и в това трето ниво говорим за неусетно преминаване от “начално ниво на бдителност”, в “повишено ниво на бдителност”. В този случай е налице превключване на преобладаващо подсъзнателнен “режим на работа”. Ставаме свръхбдителни, тялото се изпълва с адреналин, енергитизирано за действие. Умът ни трескаво се опитва да сравни ситуацията с подобна, повторно активизира чувства и представи, и прави усилени опити да реагира адекватно. Ако нямаме лична опитност от “пребиваване” в аналогични ситуации – били те действителни или симулативни, трябва да признаем, че реакциите ни в такива случаи определено могат да бъдат непредвидими. Подобно реакцията на дете, пресичащо магистрала.
Научете ме как да се защитя ефективно
Аз съм имал немалко случаи, когато ученици са напускали школата ми, само защото съм бил искрен с тях. Става въпрос за това, че според мен, 100 % сигурна самозащита не съществува. И когато някой твърди обратното, или не знае какво говори, или се опитва съзнателно да ни заблуди.
Когато аз казвам това на моите възпитаници, те най-вероятно губят мотива, поради който си заслужава да се упражняват. По подобна причина никой не би трябвало да започва и курс за водачи на МПС, защото инструкторът му не би могъл да му даде100 % гаранция, че няма да катастрофира, но това е друга тема ...
Така или иначе, сигурни рецепти за самоотбрана няма! Абсолютно неправилно е, и бих казал безотговорно, отчитайки сериозността на предмета, който изследваме, да се работи по шаблон. И въпреки, че е много трудно за разбиране от първо четене, аз препоръчвам на моите по-млади възпитаници да отхвърлят рецептите, и да прегърнат принципите. Това е много трудно, защото всеки трябва сам да взема решения. И отговорности ... И така, какви са основните принципи, на които да изградим една ефективна самозащита?
Общо взето, ние трябва да съобразим действията си с тези на вероятния нападател ( защото обектът може и въобще да няма идея да ни напада), като :
- Първо – правилно анализираме неговите действия
- Второ – синтезираме анализираната информация в единен модел
- Трето – вземем решение
- Четвърто – пристъпим към активно физически действие
Ключов момент за правилното разбиране важността на вярната преценка относно действията на обекта, е запознаването ни със законовите рамки и по конкретно с правната регламентация относно Неизбежната отбрана. Едно предполагаемо, бъдещо нападение, което съществува единствено във фантазиите ни, не трябва да “натисне спусъка” на активното ни противодействие. Точно този фин момент, в който за части от секундата трябва да направим изключително прецизна оценка на ситуацията, и който, да не дава Бог никому, може да бъде по-късно анализиран с години от юристите, можем да “разтеглим” с някоя секунда повече, и да си дадем малко допълнително време за адекватни анализи, синтези, решения и действия ... Как да стане това?
- Първо – да бъдем “будни” когато стоим или се движим. Това отговаря на второто ниво на боеготовност. За всеки уважаващ себе си нападател е въпрос на чест да открие измежду многото потенциални жертви най-заспалата.
- Второ – да си осигурим “територия” от метър и половина около нас, в която да не допускаме да навлизат случайни хора. Това отговаря на второто и третото ниво на боеготовност, взети заедно. Задача на нападателя е да скъси дистанцията ( освен ако не е въоръжен с огнестрелно или друго метателно оръжие), а нашата задача е да го държим на безопасно за нас разстояние.
- Трето – ако е налице агресивно навлизане в личното ни пространство – ( тези “файв фута”, за които тук-там говорим), имаме налице сигурен сигнал за евентуално нападение и необходимост от възобновяване на безопасната за нас дистанция. Ако вече е създадена реална опасност от увреждане, е време да пристъпим към някакво активно физическо действие – а дали това ще бъде самозащита с борба или бягство, е въпрос на момента ...
Наличие на занижено ниво на бдителност
Шансовете за реакция са минимални
"Начално ниво на бдителност"
Нападнатия, бягайки от контакта, използва CS флакон
Зная, че мнозина ще останат разочаровани от това, че няма показани някакви екзотични хватки с причудливи имена, от чието само произнасяне на нападателя да му се стричи дъвката. Или пък от факта, че причислявам бягството към прийомите за самозащита. В заключение, един последен съвет в тази връзка – ако готовността ни за борба е нулева, трябва толкова изненадващо бързо да включим на скорост “макс”, ама толкова бързо, че собствениците на разни “Сузуки”, “Хонди” и други такива веднага да се откажат разочаровани от мотоциклетите си! Когато бягаме и целенасочено – към оживена улица, жилищна кооперация, “нон стоп” магазин и т.н., шансовете ни за резултатна самозащита значително се увеличават.
А великите подвизи на хонконгските филмови персонажи, когато героят, макар и изненадващо атакуван, с едната ръка разхвърля 4 – 5 гада, а с другата си бърка в носа – това да го оставим за ийстърн – звездите. А ние да наблегнем на “превантивния ” етап – възможно е да отчетем навреме и да избегнем дори и самото навлизане в рискова ситуация ...
С уважение : Краси Василев
* За последните 4 илюстрации по темата използах някои снимки от книгата си "Ефективна самозащита" , 112 стр., издателство "Кота", февруари 2003 год.
** Сун Цзъ, Изкуството да побеждаваш, Хомо Футурис, София 1993, стр. 62
Обратно
