От Краси Василев и Татяна Калугина*

Рязко напористо, скачайки директно напред с коляно към лицето на съперника си, боецът излетя във въздуха. Видно, в следващия момент фаталният сблъсък няма да бъде избегнат. А вероятно и нокаутът...

Атакуваният, почти опрял гръб във въжетата на ринга, ловко се приплъзва в последния миг, изнасяйки се с фин маньовър встрани от линията на атаката. Разминаването на телата е перфектно, в един деликатно прецизен момент – като сигнала от първият звън от градската часовникова кула.

Безспорно, ( и това не е откритие на нашето време, а стои в основата на редица класически системи), излизането от линията на атаката е обезателно . Освен ако не сме овни, преливащи от копнеж да се блъскаме челно един в друг, тествайки главата си на издържливост. Във всеки случай по-прогресивна би била тактиката да подходим подобно на тореадор, който пропуска бика и го поразява в гръб.

В действителност, какво представлява излизането от линията на атаката? Какви са общите признаци на това действие?

Накратко казано, това е премахване на целта от мястото и. Скриването и, поне временно, от пряко попадение. Това обикновено се извършва посредством маневри с краката, изместващи по този начин тялото, т.е. целта извън линията на противниковата атака. След което се променя направлението на маневриране ... обратно към опонента. Самият той става цел - разбира се, ако имаме идея да контраатакуваме.

Нека си представим, че сме на трамвайните релси в автомобил, и трамваят вече се е насочил към нас. Трябва да се изместим оттам, преди да ни е ударил. Какво правим? Безспорно, включваме напред или назад, преценяйки времето и дистанцията, и се изнасяме встрани от релсите. Разбира се, това с трамвая и автомобила не е най-перфектния пример, защото автомобилът не е в състояние да маневрира като човек директно встани, но все пак е една илюстрация на принципа. Защото ако стоим на място или тръгнем директно срещу трамвая, ще пострадаме. Но е достатъчно просто да излезем извън мястото на трамвайните релси, и трамваят ще премине край нас.

При едно подобно директно връхлитане на опонента, човек има възможност да маневрира в 7 посоки. Понятно е, че това са 8-те основни посоки на света, като от едната – фронтално отпред в случая, идва атаката. И остават 7. Принципно, най-безопасните са трите назад. Относинтелно рисковите са двете встрани. И рискови са двете напред. Защо?

Директното отстъпване назад на пръв поглед е най-безопасно, но върши работа само на момента. Просто защото оставаме на линията на атаката и направлението на движение на атакуващия не е затруднено от по-нататъшна промяна в посоката. Ако не преминем веднага към контраатакуващи действия, рискуваме да бъдем застигнати. Ако пък устрема на съперника е достатъчно напорист, то ще бъдем застигнати от попадение още на момента. ( Безспорно, оттеглянето директно назад е тема за друг разговор, по простата причина, че не визира много ясно настоящата тема, и временно ще я изоставим от обсъждане.) Но в сравнение с излизането от линията на атаката напред-вляво примерно, където съществува голям риск от директно засрещащо попадение още при маневрата ни, трите оттегляния назад сравнително са по-безопасни.

Какви са специфичните елементи, влияещи върху излизането от линията на атаката? От какво зависи успешното защитно действие?

В традиционните японски школи в подобни случаи на директно нападение се предприема движение на тялото, популярно като тенкан. В действителност, това е импулс от Центъра, предаващ движение на маньовър с краката, и отвеждащ тялото встрани от линията на противниковата атака. Обикновено това действие се вижда ясно при яростно връхлитане на опонента от по-голяма дистанция, което и дава време и възможност за навременна реакция.

Понякога обаче няма време да се движат краката, за да се измести тялото. Това обикновено става при по-близка дистанция, когато скоростта примерно на обикновен юмручен удар, идващ от усукването на ханша и изстрелването на ръката, далече изпреварва импулса от Центъра, маневрирането с крака и изместването на цялото тяло. Тогава излизането от линията на атаката придобива нова форма – изместване на целта от попадение чрез отклони. И независимо, че и тук наблюдаваме кратки импулси от Центъра и къси премествания на стъпалата, като цяло, в сравнение с тенкан, това са много по-пестеливи действия като “територия” на маневриране.

Като така, изместването от линията на атаката на противника зависи от :

1. Дистанцията между опонентите

2. Скоростта на устременост на нападателя

3. Собствените ни умения на маневриране

4. Правилен избор на точния момент на реакция от страна на атакувания

В айкидо например, концепцията “ма ай” акцентира върху предварителното маневриране с цел поддържане на безопасната дистанция. Идеята е да не се допусне нападателя да скъси дистанцията така, че да направи атаката изненадващо. А ние да започнем да се задвижваме едва тогава. Безопасната дистанция се състои в това, да стартираме движенията си успоредно с неговите. Ако започнем прекалено рано, той просто ще коригира нападението си. Ако закъснеем – много вероятно да не успеем да избегнем атаката му...

Шон Донг като традиционна система за лична защита поддържа същите принципи, но просто в друга външна форма. Идеите за маневриране и често изместване встрани, ( с цел да се затрудни преценката относно точния момент от страна на опонента, същевременно търсещи устремно преминаване към флангова контраатака), са основополагащи.

В заключение, да обобщим по-важното.

Първо : Есенцията на излизането от линията на противниковата атака е в намирането на точния момент. Нито по-рано, нито по-късно. ( Разбира се, правилно подбрания тайминг, т.е. точното време, е залог за резултатност за всеки един от опонентите.)

Второ: Грамотното маневриране и поддържане на безопасна дистанция могат да намалят до голяма степен опасносттта от изненадваща противникова атака. Оттам и да ни осигурят малко повече време за реакция.

Трето: Всички елементи които представихме по-горе са разделени само с учебна цел, в действителност те имат стойност само ако са добре напаснати в единно цяло.

Нашето тяло е цяло и единно – не се състои поотделно само от ръце, от корпус или само от крака. Задачата ни е просто да излезем от линията на атаката. Ако имаме възможност да маневрираме с крачки – маневрираме, ако можем само да се отклоним – отклоняваме се, ако сме със възможност да завъртим само корпуса – завъртаме го. Само трябва да направим всичко това просто и резултатно, в един прецизен и точен момент – нито по-рано, нито по-късно.

С уважение към читателите : Краси Василев и Татяна Калугина

* Татяна Калугина е с над 15 годишен стаж в айкидо, основоположник на Бгбудо, занимава се техническата поддръжка на сайта