Вероятно този момент от предишната статия - “Излизане от линията на атаката” е фрапирал някои читатели, защото за две седмици от публикуването и, имах два разговора и един емейл по темата, доколко всъщност е безвредно отстъпването назад. Какво точно съм имал като идея казвайки, че едновременно е и безопасно, и опасно?

За да разберем правилно тънката граница от опасност и безопасност в случая, ще разгледаме в последователност няколко неща. Първо ще проучим какво съдържа като понятие

Дълбочина на проникване

Да направим един елементарен тест. Застанете в естествена позиция и ударете с ръка директно напред, без да правите стъпка или крачка. “Дълбочината” на която може да навлезе удара в случая, е около 60-70 см. Сега повторете техниката, но направете едновременно плъзгаща стъпка напред – без значение с кой крак. Общо взето, в този случай дълбочината на навлизане на удара достига около метър и 50, примерно. Ако приложите в маневрата крачка напред, ударът пък може да достигне в дълбочина от 1.80 до към 2.00 метра, също примерно.

В действителност, това е пределът на проникване на ударната повърхност, където, в рамките на тези 70, 1.50 или 2 метра, има сериозна опасност от поражение. В същото време, на самия предел - границата където приключва удара, силата му определено бележи спад. Извън предела на тези мерки – съответно силата е нулева.

Принцип на махалото

Сега да направим друг един тест. Застанете срещу тежък чувал ( става въпрос за боксов чувал, разбира се), и го тласнете директно напред по най-естествен начин. Понятно, чувалът ще се върне, а вие най-вероятно да направите стъпка или крачка назад, за да го избегнете. Независимо, че няма да ви нарани сериозно, вие излизате в безопасната зона, оставяйки го да достигне предела си на “дълбочина” на проникване и да изгуби там силата си. Тласнете го отново и отново, запазвайки идеята за праволинейност при отбягване в зоната за безопасност, последвано от ответно обратно тласкане.

Без да си товарим мислите за момента с термини като “потенциална и кинетична енергия”, ние всъщност маневрираме подобно на чувала, принципно. Или ако щете, на принципа на махалото. Погледнато с повече широта - създаваме система от две ритмично движещи се махала.

Какво става ако закъснеем да отстъпим? Естествено, чувалът ни удря. Същото става и ако срещу ни не е чувал, а опонент, и не преценим правилно точния момент да се оттеглим назад. Всъщност имаме

Промяна на ритъма

Ако нарушим ритъма, закъснявайки с отстъпването назад, такова отстъпване назад е опасно. Освен това, “излизайки” от идеята за теста, сме наясно, че в действителност съперникът ни далече не е ограничен подобно на чувала, или махалото. Той е в състояние да продължи движението си напред, в развитие на атаката си – с втори, трети удар и т.н

В тоя случай, имаме възможност да променим ритъма в наша полза, с цел да го възпрем в това развитие. Как? Просто със забързване в обратна посока, веднага след отстъпването. Оттегляне назад съобразно неговото ускорение и дълбочина на проникване, и промяна на ускорението обратно напред в контраатака. В тоя случай отстъпването назад е безопасно.

Прецизният момент

Няма спор, че избора на точния момент в едно противоборство е от съществена важност. От точния момент зависи дали ще избегнем едно нападение без наранявания. От точния момент зависи и дали ще успеем да предотвратим по-нататъшни агресивни действия върху ни, ако нападателят не спира да ни връхлита. Както обичаше да казва моят учител, “Няма бързи и бавни действия – има изпълнени не навреме.”  

В заключение

Оттеглянето директно назад е безопасно :

-          ако е извършено навреме, в ритъм с бързината и дълбочината на проникване на атаката

-          ако съдържа потенциал за промяна на действията за възпиране на нападателя в контраатака

Всичко това се съдържа в правилното разбиране на принципа на махалото.

С уважение към читателите : Краси Василев