от Краси Василев                                   Ru

Следващите редове са иницирани от един разговор с мой познат от Коврово, с “матричен” ник Neo. После възникнаха и други прояви на интерес по темата.

Преди около двайсет години някъде, на едно събиране се запознах с един виетнамец. Той имаше изключително многообразно и интересно инфо относно ръкопашната схватка в армейската подготовка, но не това беше смайващо. В случая учудващото беше, че не бе в състояние да ми покаже практически нищо, въпреки толкова систематизираната си и добре подредена информация. Нали впечатляващо? ;)

В първия момент си помислих, че просто не иска да показва, а не, че неможе. ( Те имат едно странно такова поведение, да не споделят “всичко” с първия срещнат. Поне по отношение на бойните изкуства. Срещал съм такава реакция многократно. Дори не говорят по темата, ако не си препоръчан от някого като “добър момче” ...) После разбрах, че всъщност той бил писар в щаба, и прозореца на канцеларията му се намирал пряко в плаца за ръкопашен бой. Чувал години наред ясно препоръките на инструкторите и всичко по темата. Но сам никога не се занимавал практически. И каква смятате, че причина изтъкна?

Тогава се пишеше на едни такива пишущи машини ( по-младите колеги сигурно са виждали поне по старите филми такива ;)  И той казва : Ами ако си травмирам пръстите, или ръката, и няма да мога да си върша качествено работата. Дори въобще е възможно да не съм в състояние да пиша на машината, а това е точно моето задължение. Ръкопашните схватки не са мой приоритет...

За какво ви го споменавам всичко това, сигурно вече се питате?

Тоя Нео, за когото стана дума по-горе, работи в банка. Чете пари. На чували. В банкноти и монети. Хайде представете си сега, че вземе да си потроши ръката предния ден с една тухла, ще може ли да хване чувал с нея. Ами не ами, понятно, че няма да може. И защо всичко това? Защото искал да опита как става тая работа с тухлите, и като нямало кой да му каже и откъде да прочете, и преминал директно към практически експерименти.

Та затова отделих време за тия редове – да не правят младите колеги тестове и опити в стил “разузнаване с бой”, а в една ако не точна и ясна преценка, то поне да имат обща ориентация по въпроса.

И така, стартираме с общи положения относно как става самото чупене принципно, или

Малко физика

В механиката ( знаете, че това е раздел от физиката, изучаващ поведението на телата, подложени на въздействието на сили),  та в този раздел съществува пък друг дял – съпротивление на материалите. Той се занимава с устойчивостта и деформацията на обектите. Тъй като идеята ми е да бъда минимум досаден откъм термините, с които се набълбуках в процеса на изследване, преминаваме директно към пример.

Имаме 2 тухли четворки, служещи за опора, и върху тях поставяме една дъска, върху която ще провеждаме теста на чупене. Вследствие на удара върху и, дъската се огъва, поемайки напречното натоварване. Вътре в нея се пораждат 3 вида сили : срязваща сила ( успоредна на удара), сила на натиск или “свиване” ( в горния слой на дъската), и сила на опън или “разтягане” ( в долния слой). Последните две сили са равни по величина и противоположни по посока, както е видно от илюстрацията.

Тези сили създават “огъващ момент”, който предизвиква разрушаване на материала. Долният слой на дъската се “скъсва”, разкъсването преминава нагоре през неутралния слой, и достига до горния. Тестът с чупенето е приключил.

Материали – къде стават фаловете?

Най-често при такива тестове, било то тренировъчни, или на демонстрации, ние ползваме стандартни материали – дъски, керемиди, тухли. Стандартни строителни материали. Те или са природно устойчиви на статични и динамични натоварвания, или специално са конструирани да подобрят якостта си на натиск и огъване. ;)

Да вземем за пример нарязания и изсушен дървен материал - дъските. Съдържащите се в дървесината влакна ( “жили”), са една естествена армировка, подобряваща якостта на натиск и огъване. Оттам и следва, че при тестовото чупене на дъски трябва да се имат предвид тия сили на свиване и разпъване за които стана дума по-горе, и оразмеряването на дъската да е съобразено с “жилите”. В противен случай, огъващият момент е нищожен, успешният тест почти равен на 0, а травмирането на ръката – много вероятно.  ;)

Керемидите и тухлите знаете, че се правят от формоване и спичане на природни глини. Колкото по плътни са, толкова са и по-яки. Якостта зависи и от температурата на изпичане, вида на суровината и механичната обработка. Допълнително, за подобряване устойчивостта на въздействие на статични и динамични натоварвания, се правят различни модели на формоване в “оребрявания” и “керамични армировки”, целящи противодействие на тия 3 сили, за които стана въпрос по-горе. Предвид използването им по предназначение, разбираемо.

Не се заблуждавайте, че кухите тухли се чупят по-лесно! На кухите глави ръцете се чупят по-лесно, удряйки по кухи тухли! Избягвайте силно изпечените и с причудлива армировъчна конструкция тухли – много е вероятно да се травмирате сериозно с такъв материал!

Други фалове много възможни

Съотношението на силата към площа на повърхнината, към която силата се прилага, също в случая е от съществена важност. Прескачайки как налягане от един паскал ( това е единица за налягане и механично напрежение), създава сила от един нютон ( която пък е единица за сила), приложена върху 1 кв.м, направо да разгледаме илюстрацията.

Колкото повече площ си спечелим, толкова теста ще бъде по-вероятно успешен. Колкото повече “затваряме” големината на равнината на обекта, толкова по-трудно става.

Не на последно място от значение е и правилният начин на удряне. Чисто технически, вземайки под внимание и стоежа на човешкото тяло. Според анатомията, в дланта и пръстите има 19 кости, които при такъв тест са подложени също на някакъв вид ответно противодействие. ( В случая разглеждам нещата принципно, без да задълбаваме колко още ударни части се използват при такива тестове). 

Избягвайте контакта “твърдо в твърдо”, удряйки тестовия материал с тия места, където има пряк контакт с костите. Използвайте местата с “възглавнички”. Основата на дланта,  самата длан ... Много често, при неправилно поставяне ръба на дланта за контакт, се получава тъй нареченото “счупване на побойниците”. Най-често такова счупване се наблюдава на 4-а и 5-а метакарпална кост (те свързват съответно безименния пръст и кутрето с костите на китката).

Подобен вид наранявания и фрактури могат да се получат и върху фалангите на пръстите на безименния и кутрето, при неправилно “прицелване” в употреба на ръба на дланта. Отделно при пряко ползване различни форми на юмрука за застрашени ставите, или “кокълчетата”, фалангите на пръстите, метакарпалните кости ( ако ползваме юмрука в тип “чуков удар”). Аз самият съм виждал най-различни “резултати” от подобни тестове, а травматолозите вероятно могат да ни заринат с примери.

Преди да се спуснете на подобен тест, поработете първо върху уреди. Чували, макивари, стенни възглавници, роботи ... консултирайте се с инструктора или учителя си. Изчистете техниката си добре, подобрете възможностите си да концентрирате силата в един прецизен момент. Мислете с главата си! ;)

В заключение

На тая тема може да се говори много. Който желае, да пише във форума – ще обсъдим каквото има за обсъждане. Накрая, с ясното съзнание, че не всичко съм обхванал по тестовото чупене, в няколко реда да обобщя :

Подхождайте към такива тестове с ум, според познанията и уменията си

Не експериментирайте глупаво

Отчитайте съпротивлението на материалите

Отчитайте анатомията

Отчитайте принципите

С уважение към читателите : Краси Василев