Това интервю е взето от сеньор мастер модерн арнис Дату Дитер Кнуттел в град Баколод, по време на III международен фестивал на филипинските бойни изкуства в Хинигаран, мястото, където се е родил грандмастер Реми Пресас. Оригиналната версия на интервюто е публикувана на сайта на Световното братство по модерн арнис. Интервюто се публикува на страниците на Бгбудо с любезното съдействие на А.В. Писаркин – президент на Регионалната Федерация по Арнис.

Мастер Лисондра е роден през 1946 год. Той е бил един от първите ученици, а после и инструктори, занимаващи се под ръководството на грандмастер Реми Пресас. Мастер Роми Лисондра и неговият брат Рудолфо «Руди» Лисондра стават носители на черни пояси на 11 декември 1964 в Университета Свети Августин  в гр. Илойло. Те са били първите арнисадори получили черни пояси от Професора Реми Пресас. Мастер Лисондра получил звание Лакан Апат и степен 4 дан модерн арнис в 1970 год. Неговият брат първи участва като партньор на грандмастера в спаринга с използване на истински мачете / боло проведен в спортната зала на Университета Свети Августин  в гр. Илойло през декември 1964. Роми Лисондра е бил и първият учител на сеньор мастер Самуел «Бамбит» Дулай.

     За да взема това интервю, аз посетих майстора в дома му вечерта на 23 юли 2006 год, заедно с грандмастер Рене Тонгсон, грандмастер Кристино Васкес, сеньор мастер Самуел Дулай и няколко други хора, помагащи ми в процеса на интервюто. Например, синът на мастер Лисондра който ми помагаше в первода, когато майсторът говореше нещо на илонго и аз неможех да го разбера. Основно беседата се провеждаше на английски. За съжаление, мистер Лисондра постепенно губи зрение и в близко време трябва да се подложи на операция, ако намери необходимите средства.

 

Дитер Кнуттел (ДК): Кога започнахте да изучавате арнис под ръководството на грандмастер Реми Пресас?
«Бибинг» Лисондра (БЛ): Аз започнах през 1958 год, но от 1954 год. вече се занимавах с джудо, тогава бях осем годишен. През 1958 се прехвърлих на арнис и започнах да се обучавам при мастер Пресас. През 1968 станах инструктор и асистент на грандмастера. В 69-та или 70-та Реми Пресас отиде в Манила, а мен остави да преподавам арнис в университета.
После Реми ме извика в Манила да му помагам и асистирам в преподаването на арнис този път в Националната организация по любителско карате. През 1971 год. до въвеждането на военно положение в страната аз се върнах в Баколод, а Реми остана в Манила.
По-късно чух, че Професорът е отпътувал зад граница.  

ДК: Кога точно се появи самото название модерн арнис?
БЛ: Не помня точно, но ако не греша, някъде около 1968 год.

След това последва дълго обсъждане на въпроса на илонго между мастер Лисондра, Рене Тонгсон и Кристино Васкес.

Грандмастер Рене Тонгсон (РТ): Той не може да си спомни точно. Проблема е в това, че повечето от занимаващите се с Реми тогава и не предполагаха, че в последствие арнис ще се нарича модерн арнис.
БЛ: Да, това е така.

ДК: На какви техники ви обучаваше той тогава? Използвахте ли една палка, еспада и дага, синавали?
БЛ: Двойни синавали, техники с две палки. Да, две палки и …въпреки, че синавли това е старо название. Арнис тогава се наричаше бастон, а не арнис. Техниката тапи-тапи се наричаше корридас ( отново последва дискусия на илонго). Дикитан, работа на близка дистанция. Защита и нападение, близък бой.

ДК: Вие тогава вече практикувахте ли техника на разоръжаване или повече внимание се отделяше на техниката на удари, на техниката синавали? На какви аспекти се отдаваше повече предпочитание тогава?
БЛ: Разоръжаване? Не. Отначало ние заложихме основите, а после преминахме на базовите техники.

ДК: Какво представляваха сами по себе си основите и базовите техники?
БЛ: Е, това е синавали, общи моменти в бойните изкуства. Стойки, блокове, защитни и атакуващи действия.

ДК: Основно вие използвахте една палка?
БЛ: Една и две също.  

ДК: Тренирахте ли с нож или с еспада и дага по това време?
БЛ: Основно с две палки и достатъчно дълго.

ДК: А как беше по отношение на самозащитата от атаки с нож?
БЛ: Самозащитата от нож, това е боен раздел. Част от джу-джуцу, като собствено тактика и техника на разоръжаване на противника с нож.

ДК: Колко ученици се занимаваха с Професора в самото начало?
БЛ: Отначало се занимаваха немного. Ако не се лъжа, десет човека или приблизително толкова. Ние с брат ми Руди, сам грандмастер Пресас, братя Доромал, Ролого, Нелсон Канада. Може и още някой, сега не мога да си спомня всички.

ДК: Това е било когато са започнали занятията в университета?
БЛ: Не, не, това беше по-рано. Това беше начало на занятията в неговия клуб.

ДК: В края на 70-те когато той се премества в Манила, броят на учениците му увеличи ли се?
БЛ: Да, те бяха доста повече. Покрай студентите в университета, в залата се занимаваха доста хора. Това бяха такива, които просто искаха да получат допълнително физическо натоварване или тренираха навици на самозащита. Точно в неговата зала тренираха само членове на клуба. Като брой бяха от 50 до 80 души, без да включваме учениците, с които се занимаваше индивидуално.

ДК: А кога Професорът въведе системата за поясите за обозначаване на квалификацията?  Това още в Баколод ли беше или в Манила?
БЛ: В Баколод вече се ползваше подобна система.

ДК: Той е използвал пояси с различен цвят, и звание Лакан за черните пояси?
БЛ: Не, не. Тук в Баколод използвахме само пояси. Системата на квалификационните звания Лакан беше въведена по-късно, в Манила.

ДК: Т.е. отначало вие сте преминали всички ученически нива и после станахте инструктори или как е било?
БЛ: Всичко беше именно така.

ДК: Колко време беше необходимо, за това да се стане инструктор?
БЛ: Преди да стана инструктор и да асистирам на Професора аз учих десет години, от 1958 до 1968 год.

ДК: Т.е. вие получихте звание инструктор в 68-а, а дотогава бяхте  изключително в правото си на ученик?

Отново дискусия на илонго и синът на мастера пояснява: През 68-а той официално става инструктор, но дотогава вече е асистирал на грандмастер Пресас. 

ДК: А кога започнахте да помагате на Професора в преподаването на арнис?
БЛ: Това беше през 62-ра.  Но не само в преподаването на арнис, а също и на карате. Аз до заниманията си с арнис се занимавах и с карате. Даже участвах и в турнири.

ДК: А спортни турнири по арнис провеждаха ли се по това време?
БЛ: Тогава още не.

ДК: А случваха ли се схватки с други майстори? Някой предизвиквал ли е Реми Пресас?
БЛ: Да, желаещи се намираха. Например, мистер Доромал. Той беше известен инструктор в Баколод. Мистер Пресас се готвеше да изнесе демонстрация по арнис, но мистер Доромал го предизвика на бой още преди демонстрацията да се проведе. Впоследствие мистер Доромал загуби.Това беше първото предизвикателство на този момент.

Синът на мистер Лисондра добави, че в това време Доромал се считал за един от силните бойци в Баколод. Грандмастер Пресас го победил, и мистер Доромал взел мъдрото решение да се присъедини към Професора и неговия клуб. Тогава всички на шега, казаха : «Като не можеш да го победиш, значи присъединявай се към него.»

ДК: А с какъв стил се е занимавал мистер Доромал преди да започне да тренира с Професора?
БЛ: Това не зная.

Всички започват да обсъждат този въпрос, и някой казва : «По това време нямаше ясно разделение на стилове и названия, ние просто правехме това или друго».  

РТ: Преди нямаше названия. До изследванията на Реми не съществуваше ясна систематизация. С възникването на модерн арнис се появи и ясна структура, и знанията бяха систематизирани.  

ДК: И така, в края на 60-те Реми се премества в Манила?
Грандмастер Кристино Васкес (КВ): В 68-а, ако трябва да бъдем точни.  

ДК: Проведоха ли се някакви изменения в сравнение с това, което той преподаваше в края на 50-те?  Как се измени системата в началото на 70-те?
БЛ: Да, безусловно, изменения имаше.

ДК: А какво именно се промени?
БЛ: Промени имаше много. Появи се техниката тапи-тапи, техниката на разоръжаване, много неща. От традиционния арнис се превърна в съвременен, в неговия собствен стил.

ДК: На какво се акцентираше в това време: на работата с палките или на хладните оръжия?
БЛ: Ние се занимавахме и с палки и с хладни оръжия.
РТ: Нямаше разлика дали е палка или острие. Всичко което държиш в ръка може да бъде оръжие. Ето защо и ние искахме да представим тази концепция в западния свят, особено в  Европа.
Не е важно дали това е палка или острие  – това във всеки случай е оръжие.  Понякога някои ученици питат : « А какво ако аз направя така, ще направя ли рана тук?» Аз им отговарям : «Всичко зависи от това, какво държиш. Ако държиш палка, можеш ли да порежеш някого?»  Когато в ръката ти е палка, ти я използваш като палка. Ако това е острие, ти го използваш като острие. Ние се придържахме към тая концепция.

ДК: А как беше в действителност, той просто говореше, че днес ще се занимавате с боло или с нож?
РТ: Ние бяхме подготвени за изучаване техниката на хладно оръжие, тъй като вече имахме знания относно бойните методи.

ДК: На какво бяха повече ориентирани тренировките: на бой с палки, самоотбрана или развитие на бойни навици?
БЛ: Основно тренирахме с палките, същевременно развивахме така и бойни навици. През това време той преподаваше също и в армията, до въвеждане на военното положение.  

ДК: А той техниката на невъоръжения бой ли преподаваше или техники дуло-дуло, например?
БЛ: Да, разбира се.

ДК: Обучавайки през 70-те, Реми Пресас започна другояче да преподава арнис, возможно е той да започна да отделя повече внимание на развитието на бойните навици, тъй като му се налагаше да работи с военните?
БЛ: В университетите се провеждаха занятия за развитие на физическите качества на студентите. Бойните навици се преподаваха в специални зали и не за всички желаещи.  

ДК: Т.е. в университетите той е преподавал основи и базови техники?
БЛ: Да.

ДК: А после, когато е бил в своята зала той е обучавал на по-сложни техники и е демонстрирал бойното приложение на получените навици?
БЛ: Да, там се преподаваха бойни техники и техника на самозащита.

ДК: Говорил ли е Професора, откъде той самият е получил своите знания и умения? Например, от своего баща или дядо?
БЛ: Не, той никога не е говорил за това.

ДК: Вземаха ли участие братята му Ернесто или Роберто в преподаването тогава?
БЛ: Ернесто на този момент повече се занимаваше с бягане.

ДК: Какви палки се използваха в боевете по предизвикателство и на тренировки? Различаваха ли се по форма и по дървесина?
БЛ: В боевете по предизивкателство? Камагонг или бахи.

ДК: Ясно, а на тренировки?
БЛ: На тренировки само ратанови палки.
РТ: Но в боя камагонг или бахи.

ДК: Исползоваха се кръгли или плоски палки?
БЛ: Кръгли.

ДК: Колко дълго траяха схватките? Десет секунди или няколко минути?
БЛ: Обикновено всичко беше много бързо - бам, бам и това е. Не повече от пет секунди.

ДК: Да, с палка от камагонг или бахи това е напълно разбираемо. А Реми разбира се се сражаваше с лявата ръка?
БЛ: Да, с лявата.

ДК: Не е съвсем честно.

Всички се смеят.

БЛ: Той можеше еднакво добре да се сражава и с лявата, и с дясната ръка, но разбира се основната ръка беше лявата.

ДК: Това са били боеве с една палка, така ли?
БЛ: С една палка.

ДК: Какиви бяха правилата в тези схватки? Кога боят се считал за приключил? Когато единият от бойците лежи на земята или когато се обърне и избяга?
БЛ: Нямаше правила, просто се биеш докрая.

ДК: А как разбирахте, че боят е завършил?
БЛ: Когато единият от участниците се предаде. Ако опонентът каже : «Предавам се», боят се считаше за приключил.  

ДК: Получава се, че физическите параметри не са били толкова важни, след като боят не е продължавал повече от пет секунди?
КВ: Веднъж Професорът се би с една палка против съперник, който използваше еспада и дага. Той го лиши отначало от дагата, след това го разоръжи от еспадата и каза: «Мога да се бия с теб дори с палка от метла». Да, той имаше сърце и дух на боец.
БЛ: Да, това е така.
РТ: Мистер Янсон от Баколод, известен в края на 50-те, като много силен боец с палки, отстъпи на Реми и му даде всички свои ученици. Той даже изпрати своя син да учи от  Професора. Даже сина си!

БЛ: Бамбит (Дулай) започна да изучава бойни изкуства под мое ръководство. Той изучава карате, джудо и други видове. Когато аз се върнах от Манила в Баколод, аз го представих на Реми и Ернесто. Той беше много добър в бойните изкуства, само му беше необходимо да подобри своя арнис.

Всички се засмиват.

ДК: Да , те и това направиха.
РТ: Отдавна беше това.

ДК: Професорът обучаваше ли на техниката синавали от самото начало? През 50-те, 60-те, когато той започна да използва тази техника?
БЛ: Двойни синавали. Шест стандартни удара двойни синавали. Да, от самото начало.

ДК: А откъде се появи тази техника?
БЛ: Ние не знаехме. Той просто дойде и започна да ни обучава.

ДК: А помните ли кога започна да се практикува техника на единични синавали?
БЛ: Не мога да си спомня.

ДК: Колко продължаваше по това време една тренировка, един час или повече?
БЛ: През това време болшинството от тях продължаваха по 3-4 часа.

ДК: Вие отработвахте няколко техники в течение на дълго време?
БЛ: Да, само няколко техники. Той ни обучаваше на 3-4 техники и едва след месец ни даваше нови.

ДК: Колко пъти в седмицата се провеждаха тренировките?
БЛ: Ежедневно.
ДК: Всеки ден по 3-4 часа, впечатляващо.
РТ: По-късно, когато Реми вече не живееше в Баколод, той можеше да даде една техника за месец, и беше нужно да я тренираме през всичкото това време. А когато Професорът отново идваше в града, то ако си спомни, звъни и показва нова. Понякога това се случваше и след два месеца. Затова пък, това ни помагаше да доведем нашата техника до съвършенство.  

ДК: И така, това е било качество, а не количество. Провеждаха ли се някакви изпити за получаване на пояси или той просто казваше, че сега ти си достигнал следващото ниво на майторство?
БЛ: Когато той видеше, че ти действително си добър, то и казваше: «Да, ти си добър». Никакви специални изпити по това време не се провеждаха.

ДК: Когато започнахте да тренирате с Професора, как се изпълняваха блоковете: с дланта, с предмишницата или с палката?
БЛ: С палката.

ДК: А захвати на палката на съперника също ли се изпълняваха?
БЛ: Да, разбира се.
ДК: Това е интересно.
КВ: Секретът в модерн арнис е в провеждането захват на палката.
РТ: Когато Професорът изпълнеше захват, противникът му повече не можеше да се движи или избяга. Той напълно контролираше опонента. В това е и секрета.

ДК: А представители на други школи завиждаха ли на успеха на Реми в развитието на неговия стил?
БЛ: Да, но това е естествено.

ДК: Имаше ли травми на тренировките?
БЛ: Имаше само един сериозен инцидент, през другото време, неголеми наранявания и повреждания.

ДК: Какво толкова особено имаше в Професора, че толкова хора са искали да бъдат с него и да учат от него?
БЛ: Мисля, че неговият стил и техника привличаха. Те бяха много ефективни.

ДК: Доктор Ленгсон и мастер Чиутен вече сътрудничеха ли на Професора на този етап?
РТ: Не, това беше вече в Манила и вече съществуваше названието модерн арнис.

ДК: Това е интересно, защото в САЩ вървят горещи дискусии за това, че Професор Пресас е взел техниката синавали от Доктор Ленгсон.
РТ: Това не е така.

ДК: Но ако мастер Лисондра вече са тренирали техниката синавали с Професора през 1958 год, се получава, че тия утвърждения са погрешни.
РТ: В тези дни се тренираха само двойни синавали. Единични синавали не се използваха.

ДК: В кой период Професорът си е сътрудничил с Доктор Ленгсон?
РТ: Вече в Манила. Няколко години преди запознанството с мастер Родел. Доктор Ленгсон и Професорът бяха партньори по тренировка. Те се готвеха за участие в телевизионно предаване. Двойните синавали са много ефектна техника за използване в телевизионни снимки, още повече ако се изпълнява съвсем бързо.
За нас техниката на двойните синавали е база. Това упражнение е много ефективно за развитие на базови навици. Разбира се, то може да се използва и като бойна техника.
В това време, когато те тренираха тази техника в Манила, тяхната цел беше участие в телевизионно шоу.
РТ: Всъщност той направи рисунки за книга по модерн арнис.
БЛ: Да, аз го рисувах това. Първата книга на Професор Пресас.

ДК: Книга с розов цвят?
БЛ: Да, аз правих илюстрациите.

ДК: Удивително, вие сте художникът, който е рисувал тези илюстрации!
БЛ: Рисувах ги в 1968 по времето когато преподавах арнис в университета.

ДК: Т.е. първата книга е била подготвена, когато Професорът все още е преподавал в Баколод?
БЛ: Да.

ДК: А кога излезе първото издание?

Дълга дискусия на илонго и сина на майстора казва, баща му не може да си спомни.

ДК: А книгата била ли е издадена до сътрудничеството на Професора с Доктор Ленгсон?

Отново обсъждане, никой не може да каже нещо определено, но някой упоменава, че тяхното сътрудничество започва през 1970 год.

ДК: Кога Професорът започна да използва униформа?
БЛ: През 1968 год, по време на работата в университета. Това бяха червен панталон и бяла тениска. Това е оригиналният вариант на униформата.

ДК: През това същото време ли започна да използва поясите? Черните пояси и званието  Лакан са били въведени заедно с използването на униформата?
БЛ: Система за квалификация вече имаше, но звание Лакан още не.

ДК: Но в книгата е написано, че тези звания вече се използвали.
БЛ: Не, тях започнаха да ги използват вече в Манила.

ДК: Виждам тук при вас болеро. Кога този елемент започва да се използва като част от  униформата? В 70-те?
РТ: Болеро винаги се е явявало част от униформата в модерн арнис. В началото се носеха само червен панталон и бяла тениска. Преди правилата бяха много строги. Сега това е просто, ти обличаш болеро и готово. Но преди ти трябваше това да го заслужиш.

ДК: Червен панталон и бяла тениска, този вид униформа е дошъл от Катипунерос (филипински борци за свобода) ли?
РТ: Въобще още преди това тези цветове са се използвали от филипинските бойци, борците за свобода на страната.  Те използовали червено и бяло. Сега това е стандартният вариант униформа в модерн арнис.

ДК: Много ви благодаря за отделеното време и за всички отговори, които ми дадохте. Желая ви всичко най-хубаво. Саламат по.