Е обичат хората у нас да усложняват всичко. И да го наричат с хитри думи. Така, че непосветеният да не разбере каква е цялата работа и, че не струва и нагризано яйце. А японските названия на тренажорите пък въобще това е нещо свято. Но нищо. Да ги оставим японските названия. Главното е да стане ясно какво е това нещо и как да си го направим.

Самата направа на тренажорите - това е отделна песен.Предприемчивите японци вземали всичко, което може да бъде откраднато, а подражателите са готови да извъртят на струга по добитите "секретни чертежи" обикновени обли камъни. ( Също тренажор между впрочем, и съвсем даже многоцелеви). Упражненията и методиката по специална силова подготовка на бойците е тема за отделна статия, а аз по-долу ще опиша различните уреди и тренажори за занятия по БИ. Най-главното е да се разбере принципа. Простият принцип стоящ в дъното на създаването на тренажорите по БИ - точно така, както всеки предмет може да служи като оръжие - главното е да се разбере как, кога и къде може да бъде използван, така и всеки предмет може да служи и като тренажор за отработка на прийоми. На някои могат да се отработват удари, на други захвати, с помощта на трети - придвижвания.Някои неща са универсални и имат множество възможности за употреба.Най-универсалният тренажор за БИ - партньорът - може да се използва и като опора, и като круша. Упражненията с партньор са много и тях също ще ги оставим за друг път.

Да поговорим за тренажорите

номер едно в японските БИ несъмнено е

макивара (makiwara)

Дъска за удряне. Проста и обикновена. По-малкият брат ( или сестра, кой да ги разбере сега) на дървения човек Мук Ян Чун. Този същият който е от филмите на Брус Ли. Винчуновският манекен - сложна работа а и не си струва да се прави такъв едно към едно. Практически винаги може да бъде заменене от ствола на клонесто дърво. Е, ако много ви се иска - посадете дърво и огъвайте клоните му в нужния маниер. Ще се получи прекрасен тренажор. Вярно, че изисква време. Но пък и майсторството не се наработва за година. Но това просто така. Лирическо отстъпление на тема китайски тренажори. Между впрочем, такива има още много и най-различни. Даже много интересни. От най-простите - купчина тухли за отработка на придвижванията ( в смисъл на тях трябва да се стъпва).

Изработвайки макивара, ние също ще трябва да изхождаме като начало от принципите. Т.е. това трябва да бъде слабоподвижна ( при което неголямата подвижност е задължителна - просто дъска или купчина вестници прикрепени към стената е гаранция за счупени костици на пръстите) мишена. В оригинала дъската се омотава със слама. И отгоре с въже. Повърхността по която се удря трябва да бъде достатъчно равна. Напълно подходяща е гума или кече. Мишената трябва да се намира на равнището на гърдите. Дебелината на дъската 2 см и ширина - около длан, т.е. около 15 см. И не е нужен фанатизъм. Размерите са приблизителни. Не си струва да се оразмерява по дебелина и ширина. Просто се взема най-близкият достъпен аналог. Най-удачният по мое мнение самоделен вариант на макивара - това е дъсчица с мишена, прикрепена на автомобилна гума. А на задната част на гумата крепежен елемент. Универсален. Така, че да може и на стена да го поставиш, и на дърво. Удобно. Транспортируемо. Компактно. Това което ни трябва с една дума. В оригиналната версия мишената се закрепва на дъска, а дъската се зарива в земята. Така, че и в залата такова нещо не можеш да направиш, и със себе си не можеш да го вземеш. Аз разбирам, че на Окинава могат цяла година да се занимават навън. И не само могат. Доджо със земен под, покрито с татами далече също не е рядкост. Наистина сега се появиха и такива едни гръдни мишени с наливно утежнение отдолу. Така, че проблемът със стоящата на пода мишена като цяло е разрешен успешно. Важно е да се помни, че ударът по макивара трябва да се нанася строго перпендикулярно на повърхността на мишената. И, че набивката на на костиците на пръстите в най-добрият случай е допълнителен резултат от тренировката. А смисълът - създаване на мостове - правилно напрежение на мускулите на цялото тяло - по време на удара.

саги макивара (sagi makiwara)

Всъщност - това е чувал с пясък. Говорейки другояче, боксьорски чувал. Който може да бъде удрян висящ, както това го правят обикновено боксьорите. Или да бъде блъскан и ритан. На когото както му харесва. При отсъствие на борцов манекен той може да бъде даже и хвърлян.Има какво да се вземе от боксьорите. Тези чували с разни форми и размери, в движение си спомних за пет - и всички са полезни и интересни. За лапите така и не говоря. Наистина муай-тайският вариант на мен повече ми допадат, но те не са така достъпни както боксьорските. Така, че смело в редицата на полезните тренажори може да се впишат всички, които има при боксьорите. Лапите въобще са незаменими за развитие на чувството за дистанция и умение да се реагира бързо на променящата се ситуация при отработка на ударната техника.

чиси (chi-si)

Каменен чук. Всъщност той отдавна вече не е каменен. Сега това е ръкохватка към която се прикрепя тежест. Тежестта на чука може да бъде различна - от 5 до 25 кг. Може да се използват едновременно два по-леки чиси в двете ръце, или един по-тежък, който се държи с две ръце. Дължината на тежкия чиси трябва да бъде не по-малко от ширината на раменете. Упражненията с чиси укрепват не само китките, раменете и предмишниците, но и гърба и краката. В изготвянето му няма никакви чудеса - ако искате разрежете щанга, ако искате приспособете някоя ръкохватка, а дисковете, естествено също от щанга, само задължително е нужно добро укрепване на дисковете към ръкохватката, за да не се разкачат в момента когато чукът гледа с ръкохватката нагоре.

тецу-ари (tetsu-ari)

Ако на ръкохватката от чиси тежестта е от двете страни, ще се получи тецу-ари. Т.е. обикновен дъмбел. От друга страна погледнато, ако купим дъмбели, снемайки тежестта от едната страна пък ще получим чиси. В никакъв случай не си струва да се правят с утежнения прави удари в бързо темпо. Това е вредно за ставите. Може да се изпълняват махови или кръгови движения или удари. А също и техники в бавно темпо. Добре развиват сила и скорост, а също лекота и послушност в движенията. Това се отнася и за краката. Утежнения за краката се носят или като гривни на глезените, или като обувки.

тецу-гэта (tetsu-geta)

Металически сандали. Най-просто не да се преправят сандали, а да се вземат тежки обувки и да се тренира с тях. Или ботуши. Е ако някому тежестта се стори малко, омотайте глезените с утежнения. Само не бива да се забравя, че бързото изпълнение на движенията може да доведе до преразтягане или травми на мускулите, сухожилията и ставите. И колкото е по-голяма тежестта, толкова е по-вероятна и травмата.

нигири-гаме (nigiri-game)

Гърне ( бел. ред. - в оригинала Кана с широко гърло). Обикновено се пълнят с пясък или просто се запълват с глина.Предназначението на тези кани - наработка на правилен хват и укрепване на пръстите, служат и за укрепване мускулите на раменния пояс и китките, усилване на захвата в китката, и са незаменими в наработка на хвърлящата техника.При най-простите упражнения в каквато и да е стойка занимаващите се изпълняват крачки напред и назад, ту повдигайки, ту отпускайки гърнетата. В миналото, както разказва майсторът от Тодзан-рю Сенсей Канешима на Марк Бишоп, каните са били правени без външен ръб който облекчава много задържането. А ето какво пише признатият майстор в карате Морио Хигаона в първия том на книгата си "Traditional karate-do: Okinawan Goju-ryu":" Като начало трябва да се използват в тренировките празни нигири гаме.Постепенно добавяйте в гърнетата пясък, за да увеличите теглото.След като вече се научите да държите нигири гаме и да изпълнявате упражненията, започнете да използвате такива, при които гърлото няма външен ръб. Достигайки определено ниво на сила, започнете да мажете гърлото с масло за това, да го направите хлъзгаво."

Вместо глинена кана можете да използвате всеки един издължен металически слитък, който може да се хваща с ръка. Може да се ползва и обикновен дъмбел, държейки го да едната страна.

Oleg Gayosinskas

Продължение на Тренажорите и тяхната направа 2