Всеки от нас има свои предпочитания към определени техники на бойните изкуства. Затова често отделяме повече от необходимото време на някои техники, а други претупваме в края на урока. Когато дойде време за изпита, учениците ни имат само откъслечни познания по цялостната учебна програма. За да се преодолее този проблем, е необходимо да отделяме внимание на всяка техника от учебната програма и да преценим колко време трябва, за да достигнат учениците до известно равнище на вещина.

Ако обучението на малките ученици продължава 6 седмици и тренировките са 2 пъти седмично по 90 минути, тогава треньорът има 1080 минути, за да мине задължителната програма. Нека приемем, че децата под 12 години могат да задържат вниманието си средно по 5 минути, в такъв случай треньорът разполага с 216 късчета време. Ако вземем предвид загряването, после времето за отпускане и подготовка на тялото, остават само 170 порции време, подходящи за учене на нови и затвърдяване на стари техники.

На изпита треньорът може да види, дали повечето деца са постигнали средни резултати. Ако голяма част от класа е на ниско равнище в някои техники, тогава треньорът ще трябва да им отдели повече време.

Добре е по време на обучението да се води дневник, в който да се отбелязва какво се учи и кой как се представя. Това може да обясни евентуалните слабости при изпита. Не всички усвояват упражненията едновременно, затова отделете време за допълнителни тренировки.

Нека сега се спрем на степените бойно майсторство. С времето те стават възнаграждение за положените усилия. Възрастните се явяват на изпит през 12 или 24 седмици, но този срок е дълъг за децата. Те не възприемат времето като възрастните. Най-добре е децата да се явяват на 6 седмици, като съответно се намалят изискванията.

Тъй като черният пояс символизира върха на бойното майсторство, очевидно не е уместно да го носят ученици под 12 години. За предпочитане е на малките деца да се дава най-много тъмносин пояс. На 16 години могат да се явят на изпит и да получат черен.

Ако треньорът не иска да си загуби учениците, не трябва да ги допуска на изпит, ако не е сигурен, че ще го изкарат. По време на изпита той трябва да присъства и да окуражава зле представилите се.

Да си добър боец е нещо повече от това да изпълняваш техники. Основните изисквания са да притежаваш качества като доброжелателност, учтивост, зачитане на другите. А как тези добродетели да се поощряват? Би могло да се присъжда награда, да речем значка, с три степени – златна, сребърна и бронзова. Трябва да се отбележи, че състезанията между деца донасят повече вреда, отколкото полза. На тях децата стават свидетели на викове, крясъци и всеобщо лошо спортсменство, което за съжаление съпътства фактически всички турнири. Ако и треньорът им крещи като останалите, на какви ценности и принципи на бойните изкуства ги възпитава? И да не забравяме, че като тренираме, да речем 9 годишно дете за черен пояс, ние го снабдяваме с опасни техники. Едва ли предупреждението на треньора, да не ги използва навън, е сериозна пречка. Време е да осъзнаем психическата незрелост на децата и да съобразим с това учебната програма.

в.“Самурай“ бр.36/ 26.11.1993 год.

по материали на сп.“Традиционно карате“

превод на Елена Кожарова.