Преди да започнем с примерните онлайн уроците по практическа самозащита преди няколко месеца, по-точно при самото им стартиране, аз с удивление констатирах, че малцина са наясно с базовите неща, отнасящи се към работата в самоотбрана. Повечето хора директно пренасяха практиката си от бойните изкуства и бойните спортове, без да се замислят за различията, и произтичащите от това «корекции». Има няколко основни неща, касаещи този тип учебно-методически работа. Първо, да разгледаме конспективно основните понятия.

Върху човека принципно влияят 4 основни групи фактори. Това са :

• Природен фактор ( място, природни условия)

• Физически фактор ( лични физически качества, кондиция на момента)

• Психически фактор ( стрес, жизнена философия, психика)

• Общество и закон ("мястото" на индивида на социално ниво, обществени нагласи, морално-етични норми, правни познания)

Всички тези 4 групи фактори, или сбор от два или три, изграждат условия. Различните условия създават ситуация. Оттам – всяка една ситуация се характеризира със степен на трудност и опасност.

Различия № 1. Ситуации

Казано по-просто, при тренировките в БИ предварително е уточнено ще има ли схватка или не. Ситуацията е ясна – ясен е нападателят и предстоящото нападение. Характерното за ситуациите на самозащита е постоянната промяна. Т.е. Няма предварително информация дали в действителност ще има нападение ( съответно и необходимост от самозащита), или нещата “ще се разминат” без физически сблъсък.

Не ме разбирайте погрешно – никой не омаловажава възможностите на бойните изкуства и бойните спортове. Просто става въпрос за различни неща за проучване.

Самата оценка на ситуацията, има ли действително нападение което да налага неизбежна отбрана, или не, прави нещата около ефективната самозащита достатъчно сложни. ( Както бе споменато по-горе, при бойните изкуства този елемент обикновено отсъства – там най-често се разработват неща, свързани с вече проявено нападение.) Това налага и практическата самозащита като цяло да бъде детайлно проучена.

Различия №2. Крайният резултат

Основна задача при тренировъчните и състезателни схватки в БИ е да се запази здравето и живота на практикуващия. Това налага и въвеждането на някакви форми на контрол, от типа по отношение на килограми, времетраене, разрешени и забранени средства за употреба. При самозащита тези неща са изключително неясни. Макар и в БИ да се случват наранявания при тренировъчните и състезателни схватки, те не са самоцел и крайна идея. При условията на самозащита опонентът не се съобразява с някакви правила, по простата причина, че в много от случаите сам е извън контрол. Нараняването или дори физическото отстраняване за него са основен двигател.

Това предполага при обучението по самозащита да се подходи много широко като обхват на възможности, с акцент върху предварителната оценка на ситуацията, превантивните действия и добрата тактика. Не всякога например е оправдано влизането в схватка, и при подходящи условия бягството е добро решение. ( Нещо, което при бойните изкуства е немислимо, дори мнозина инструктори не биха и посмели да го препоръчат на възпитаниците си!)

Разглеждайки действително разиграли се ситуации на насилие и необходимост от самозащита, се вижда, че съотношението на силите много често е в полза на нападателя / нападателите. «Територията» на разиграване на ситуацията е от площ на асансьор, до измеренията на няколко улици. Самият физически сблъсък много често трае няколко секунди, макар да е предшестван понякога от минути, часове, а дори и дни предварителна ескалация на напрежението. Оръжията присъстват много често с грозни последици. Всякакъв «контрол» от морални или правни норми е пренебрегнат. Мотивацията по отношение на крайния резултат е коренно различна.

Всичко това налага практическата самозащита да бъде детайлно проучена.

Различия №3. Решенията

Многообразието като външна форма на различните фактори ( които бяха представени най-горе), и съчетаването им от «плюс» до «минус безкрайност», съответно създава и многообразие от условия, с различни нива на трудност и опасност, водещи до неизброимо количество ситуации. От това следва, че разглеждайки като пример определен метод за практическа самозащита, той може да работи в едни ситуации, и да е абсолютно неприложим при други. Т.е. в практическата самозащита няма рецепти, подобни на тия в готварската книга за добрата домакиня.

Бойните изкуства приоритетно разработват решения за победа в схватка. Но там се отделя малко внимание (или не се отделя съвсем никакво), за превантивен подход с цел да се избегне навлизането в критична ситуация и туширането на проблема в зародиш. В практическата самозащита това има ръководна роля.

Недоброто познаване на основните понятия води нерядко до парадоксални решения. Често срещана идея е „Сенсей ни показа, че в такава ситуация трябва да се направи ето това!“. Всъщност много често става дума за две коренно различни ситуации, които си приличат само по това, че формата на нападение ( примерно захват с дясна ръка на дясна ръка) е идентична. Иначе по степен на трудност и опасност да нямат никакво сходство. Това предполага безспорно и различен подход за защита. Т.е. често и двете обсъждани илюстрации на самозащита може да са напълно коректни сами по себе си, но в единия случай начинът на самозащита да е адекватен, а в другия - не.

Различия №4. Тестовете.

Реалните тестове са пряко свързани с 4-те основни групи фактори. При бойните изкуства един тест обикновено е с ясно изразени параметри – теглови категории, времетраене, позволени и забранени средства, възможност за предварителна подготовка. Ситуацията откъм характеристика на трудност и опасност е „вложена“ в някакви относителни граници. Точкуване, нокдаун, нокаут, победител, победен – всичко е базирано на прдварително уточнени правила и тестът е по-леснодостъпен за реализация.

Не така стоят нещата при един реален тест на самозащита обаче. Симулацията на реална ситуация няма как да се създаде на 100 % в една подобна задача. Просто никой не е в състояние да предвиди коя от „плюс-минус безкрайност“ възможните ситуации би могла да е коректната. Защитната екипировка при употреба на дървени ножове в зала с паркет, не е в състояние да оприличи нападение с нож в тъмнината, на площадката пред подлеза. Примерно. Нито употребата на алуминиеви остриета, но в забавено темпо 1 срещу 1. Реалната оценка на теста в случая може да го даде само реалната ситуация. А това, трябва да признаем, е свързано с изключителен риск откъм степента на трудност и опасност, нещо което не си струва да се опитва, ако разсъждаваме логично. По тази причина и тестовете в самозащита са безспорно трудни за реализация.

Подобно на крилатата максима, че „Не можеш да стъпиш в една река два пъти“, така и тестовете са нещо много относително. Както и самите знания и умения в самозащита. Като така, ако някой ви каже, че може да ви предложи система, гарантираща ви 100 % самозащита, бъдете сигурни, че или сам не знае какво говори, или се опитва нещо да ви плъзне по улея...

За въпроси и дискусии по Онлайн уроците по практическа самозащита ползвайте този линк за темата от форума ни. За по добра ориентация пишете ако не заглавието, то поне номера на урока. Преди да подложите нещо от уроците на критика, моля прочетете още веднъж за основните понятия.

С уважение : Краси Василев