или Атеми в айкидо

ако у вас има съмнение, че те не съществуват – просто погледнете този клип.

http://ru.youtube.com/watch?v=Sp1WNUThJ9E

Въпросът за атеми в айкидо се повдига често с повод и без повод. Едни утвърждават, че в айкидо те въобще и не съществуват. Други – че те просто не се виждат. А пък трети говорят, че общо взето в айкидо атеми е имало, но айкидзините не умеят да удрят, затова и не ги ползват. Добре и не умеят. А в някои случаи да се отличи атеми от хвърлянето е сложно. Във всеки случай Годзо Шиода е писал, че „в ... случай на непрекъсната атака става невъзможно да се направи ясна разлика между атеми и хвърляне.“А той сякаш е разбирал от айкидо. Също и Основателят утвърждавал, че „в айкидо са 70 % атеми и 30 % хвърляне“. Мен последното винаги ме е смущавало – а колко процента в този случай заемат болезнените контролирания? Следва също да се отчита, че айкидо е нееднородно – в едни стилове атеми практически не се изучава, в други те плавно са се трансформирали в нещо съвсем друго. Понякога даже съвсем непонятно. А в трети тях ги използват в театрализиран вариант. Но аз по-нататък ще изхождам от утвърждението, че атеми в айкидо има. И ще разгледам произтичащите от това въпроси. Кога и Как. Също и методологическо подвъпросче – как да се отработи това.

Всички способи за използване на атеми в айкидо могат да се разделят на три достатъчно големи групи. 1 – атеми-техники. 2 – вспомагателни атеми. 3 – довършващи атеми. В някои техники могат да присъстват всички три групи атеми. Е, а някои могат да се правят въобще и без тях.

Да започнем от края – с довършващите. Това е най-театрализираната съставна част. И не само в айкидо – довършващият удар не се извършва, а само се показва практически във всички стилове БИ. Е, не бива и да се забравя, че айкидо никога не е било способ за защита на невъоръжени хора. Затова последното плавно движение с ръка в района на шията на поваления противник въобще най-често се подразбира даже не удар с ръка, а хуманно прерязване на гърлото. На изпочупения от предишните техники противник. За да не се мъчи.

Вспомагателните атеми имат една обща особеност – като правило това не са акцентирани удари, а преследващи съвсем други цели. Като цяло целите са три – провокация за получаване необходимия за провеждането на техниката отговор, заплаха за извеждане от равновесие и отвличане на вниманието от изпълняванета техника или прехвърлянето му на друга част от тялото. Да разгледаме първият от тези удари.

Провокацията. Най-често използваното и приложение – провеждане на техниките в йошинкан айкидо в темп ичи. Но в по-голяма или по-малка степен те присъстват и в други стилове. Цел на провокацията е да предизвика определена реакция, която ти вече си готов да използваш. Най-яркият пример на такъв удар-провокация, това е удар с цел захват и провеждане техника върху блокиращата ръка на партньора.

Още един тактически недостатък на айкидо може да се счита отсъствието на разузнаване в боя и като следствие на отсъствие на разузнаване чрез удари, даже когато то е възможно и необходимо. В айкидо за разузнаване използват основно излизания и премествания. Което подразбира доволно висок уровен на боеца. И затова не всякога работи така, както би трябвало да бъде.

Време - удар може да се използва и за подавяне на противника, прекъсване на неговата техника или активност за това, че да се получи необходимото време за провеждане на хвърляне – което като правило е по-дълго от времето необходимо за провеждането на удар.

Положение – може с удар, или заплаха с удар да се застави тялото да заеме удобно за нас положение.

http://video.mail.ru/inbox/danatas/aikido/876.html

Направление на движението – може да го заставите да се движи, може и обратно да спрете движещия се партньор – всичко това са удари за изменение направлението на движение. Не трябва да се забравя, че си взаимодействат далече не два сферообразни айкидоки във вакуум – а значи освен направлението на движение на тялото има и движение на неговите части. И умението да се раздърпа противника, в това число и използвайки удари доста помага за провеждането на техниките.

Е, и маскировката – по принцип названието само говори за себе си – целта на ударите използвани за маскировка се явява отвличане на вниманието от основното действие – т.е. от хвърлянето.

http://video.mail.ru/inbox/danatas/aikido/879.html

Освен това вспомагателните атеми могат да се използват на фаза провеждане и завършване на прийома – наистина в айкидо това следва да умее да се види – тъй като уке особено не се съпротивлява – то това просто е замах с ръка към него в догонване. Е, ако той не беше преминавал в укеми – то би получил и пълноценен удар. Тези действия не дават да се проведат контрадействия и усилват хвърлянето.

http://video.mail.ru/inbox/danatas/aikido/411.html

Триходовата комбинация – още един важен момент – бойните изкуства не са шахмат и затова всякакви дълги комбинации построени на предполагаеми реакции на противника са обречени на провал. Максимално дългата комбинация която може да работи – това е комбинация в три действия – две отвличащи и едно основно, при което отвличащите трябва да бъдат различни – рязко дърпане, удари, лъжливи движения в различни направления. Главно е след тях да последва основната техника.

Е накрая да разгледаме атеми-техниките.

Те не са така и малко, както изглежда на пръв поглед. Наистина в някои атеми е останало единствено в названието. На следващите клипове – пет базови удари на Томики айкидо. Semen ate, Ai gamae ate, Gyaku gamae ate, Gedan ate, Ushiro ate.

http://video.mail.ru/inbox/danatas/aikido/874.html

а тук са същите тези удари и контратехники – понякога удари а понякога въздействие върху лакътя.

http://video.mail.ru/inbox/danatas/aikido/415.html

А ето в корю ката ударът е напълно виден и понятен.

http://video.mail.ru/inbox/danatas/aikido/885.html

То ест напълно може да се види, че за да бъде техниката добре работеща, тя си струва да бъде изпълнена в ударен, взривен маниер. С блъскане напълно може да се свали несъпротивляващия се уке. Но даже при минимум съпротивление, техниката изпълнена с меко и бавно блъскане няма да работи.

Затова възниква въпросът с отработването на ударите. Практически във всяко друго БИ отработката на ударите се провежда в няколко етапа. Това са бавна наработка на траекторията на удара, след това отработка на голяма скорост във въздуха. След това по неподвижна мишена – чувал, макивара. След това по по-малка и движеща се мишена – от типа на боксьорски лапи или нещо аналогично ( но по мое виждане по-интересно и полезно) от нещата в муай тай. Е, и след това в различни видове ограничени спаринги.

Айкидо и тук леко се отличава – на наработката на траекторията на удара с празна ръка особено внимание не се обръща, затова пък се счита, че силата на удара може да се натренира изпълнявайки множество субури. Всичко би било хубаво, но не са така много стиловете айкидо, при които отработват стотици субури на ден. Също и да се отработва силата без да се отработва траекторията не е много добре. След това дълго трябва да се учи наново. В Томики наистина има ундо, при което те отработват удари с ръце – но за нас те са повече движения с ръце, отколкото пълноценни удари. Но това по мое виждане са методически недостатъци, които при желание напълно могат да се преодолеят.

Така, че моят отговор е – в айкидо удари има, но те трябва да бъдат видяни, тренирани и запомнени. И да се използват по прадназначение, разбира се.

Oleg Gajosinskas