Причината да започна тази серия с победата на Калоян над цвета на западното рицарско войнство е тази , че още в ранните ми ученическите години бях впечатлен от начина на извоюване на тази победа през 1205година – при стегната военна организация , висока дисциплина , маневреност , маскировка , находчивост ... По това време аз още не знаех , че впечатляващите рицарски доспехи , покриващи ездача изцяло и превръщащи го едва ли не в един средновековен"танк”, влизат в употреба един - века по - късно, аз просто бях запленен от факта , че нашите предци са успели “ намерят цаката ” на тези страховити и на пръв поглед неуязвими “ машини ”.
Но да започнем с предисторията на битката при Андрианопол . XIII век . При участие основно на френски и италиански рицари папа Инокентий III дава ход на Четвъртия кръстоносен поход . Венеция , използвайки възможността да унищожи основния си търговски съперник , насочва похода към Константинопол . Константинопол пада - създава се Латинската империя , контролираща териториите на бившата вече Византия . Почти по същото време завършват с успех преговорите на Калоян с папа Инокентий III – българският владетел си извоюва титлата "рекс" ( т.е. крал ), а архиепископът ни е провъзгласен за "примас" – равнозначно на патриарх . Ловките дипломатични ходове на Калоян при новосъздадената политическаобстановка за съжаление претърпяват неуспех . Латинската империя твърдо предявява претенции към български земи , което налага сключването на съюз между византийските градове от Източна Тракия и българите . През пролетта на 1 205 год . градовете въстават , и императорът Болдуин тръгваот Константинопол за да потуши бунта . Един от участниците в тези събития – маршал Жофруа дьо Вилардуен, разказва в своята "Хоника"* :
“...Когато утрото дойде , при пълна дневна светлина , те яздиха и се явиха пред Адрианопол . И те го намериха много добре защитен , и видяха флаговете на Йоаница , кралят на Влахия и България , на стените и кулите , и градът бе много силен и много богат , и много пълен с хора . Тогава те атакуваха с много малко хора , пред две от вратите , и това беше във вторник по времето на Цветница (29 март 1205 год .) Така , че те останаха пред града в течение на три дни , в голямо неудобство , и немного на брой ...”
Блокадата на Адрианопол обаче продължила без резултат . Пристигнали и италианските подкрепления , водени от небезизвестния Енрико Дандоло , който преди време "пренасочил" Четвъртия кръстоносен поход от Египет към Византия .
“...Тогава дойде Енрико Дандоло , Дожа на Венеция , който беше стар и видя , че не успяват . И той доведе със себе си толкова много хора , колкото има , и те бяха напълно многобройни както хората които бяха довели император Болдуен и граф Луи , и той се разположи на лагер пред една от вратите ...” *
По мое мнение , веднага след като са предявили първите си териториални претенции към България , латинските рицари пристъпили към действия , режисирани обаче не от тях . Имайки предвид какъв мащабен дипломат е бил Калоян , царят на България и Влахия вероятно е подготвил изхода не само бъдещата битка край днешния Одрин , но и поетапното заличаване на Латинската империя . Верен на съюзническия договор с византийските градове от Източна Тракия , Калоян начаса пристига с войските си .Незнайно как могат да се съберат войски толкова бързо и в такова количество , и най - да се стигне навреме , ако контролът не е в ръцете на един бележит стратег и политик . Маршал Вилардуен е удивен от числеността и многообразието на противника :
“...Йоаница , кралят на Влахия , дойде в подкрепа на Адрианопол с много голямо войнство , като доведе със себе си власи и българи , и четиринадесет хиляди кумани , които никога не са били кръстени ...”*
Йоаница , както го нарича навсякъде в своя труд летописецът , пресметливо разположил войските си на лагер на около един ездитен преход от лагера на латинските рицари . Последвало едно добре организирано разузнаване с бой , при задача да не се навлиза в сериозни схватки , проведено от куманската лека конница и донесло необходимата информация относно военната дисциплина , бойният дух , въоръжението и маневреността на кръстоносците .
"...Тогава пристигнаха новини , че Йоаница , кралят на Влахия , приближава към тях , за да освободи града . Така , че те преустановяват своите работи с цел , и така бе разпоредено , че маршал Жофруа и Манасес (?) от л , Исл да се заемат с охраната на лагера , и че , император Болдуен и целия остатък от войнството трябва да излезе от лагера ако стане така , че Йоаница дойде и предложи сражение .
Така те останаха до срядата на Пасхалната неделя , и Йоаница не разполагаше с време да се приближи , ето защо той се разположи на лагер на около пет левги ** от нас . И той изпрати неговите кумани в ход пред нашия лагер , и вик се вдигна из целия лагер , и нашите хора излязоха оттам без ред , и преследваха много глупаво куманите почти цяла левга , защото когато решиха да се върнат , куманите започнаха да ги обстрелват ужасно , и раниха голямо количество от техните коне .
След като нашите хора се завърнаха в лагера , и бароните бяха извиканивъв военната квартира на император Болдуен . И те направиха съвещание , и всички казаха , че се бяха заели много глупаво с едно преследване на хора , които са така леко въоръжени . Накрая взеха решение , ако Йоаница се появи отново , те да излезнат по -, и да приемат в множество сражение пред лагера , и да не се придвижват оттам . И те обявили това сред цялото войнство , че нито един да не пристъпва тази заповед , и да напуска поста си поради какъвто и да е вик или шум , който може да достигне до неговите уши . И това беше определено , че маршал Жофруа е длъжен да поддържа охраната от страната на града , с Манасес от л , Исл .
Така премина тази нощ до утрото на четвъртък на Пасхалната неделя , когато те слушали литургия и обядвали . И куманите достигнаха техните палатки , и възникна вик , и те бягаха към оръжието си , и излязоха от лагера с всичките свои батальони в множество , както се бяха съвещавали отпреди ...”*
Ясно е каква стратегия са приели да следват рицарите . Друг е въпросът дали са се придържали към нея . Българските войски през това време подготвили ями - за тежката конница на латинците , маскирали ги и поставили в засада своите отряди от тежка пехота и тежка конница . Оставало само леката конница на куманите – тези , дето никога не са били кръстени , да подведат високоинтелигентното и благородно западно рицарско войнство в "чувала". След което да затворят "входа"...
Прекалено високата самонадеяност и липсата на елементарна дисциплина , изиграли съществена роля в последвалите събития :
“…Граф Луи излезе първи с неговия баталион , и започна да преследва куманите , и убеждаваше императора да го последва . Уви ! Колко лошо те се придържаха към установеното предишната нощ ! Защото те преследваха куманите поне две левги , и завързаха спор с тях , и ги преследваха дълго . И след това куманите се обърнаха обратно срещу тях , и започнаха да викат и да ги обстрелват .
На наша страна имаше баталиони , съставени и от други хора , не само от рицари , имащи твърде малко знание относно боравенето с оръжие , и те пребледнели като восък и като се изплашили , били победени . И граф Луи , който беше първи в атаката , бе ранен на две места твърде тежко , и куманите и власите започнаха да нахлуват в нашите редици , и графът падна , и един от неговите рицари , чието име бе Жан от Фриас (?), се спеши , и го постави на своя кон ...”*
Частите на граф Луи дьо Блуа били обкръжени , а около пристигналият му на помощ император Болдуин , който не успял да пробие обръча около графа , се сключил още един обръч – така рицарите в двете групи , изолирани една от друга , постепенно , до настъпването на ноща били унищожени . Друг един съвременник на тези събития – Робер дьо Клари , пише по този повод : “ Загина цветът на латинското рицарство в този бой ”. Маршал Жофруа дьо Вилардуен , отговарящ за охраната на лагера откъм града , отделя следните редове за това трагично за него събитие , в своята "Хроника".
“...Този бой продължил дълго време . Имаше някои , които се справиха блестящо , и имаше някои , които побягнаха . Накрая , да не дава Бог това нещастие да се повтаря , те бяха победени . Там на полето останаха император Болдуин , който никога не би побягнал , и граф Луи , император Болдуин бе заловен жив , и граф Луи бил убит .
Уви ! Колко пълна беше нашата загуба ! Там бяха изгубени епископ Петер от Витлеем , и Стефан от Перш , брат на граф Жофруа , и Рено от Монтмирал , брат на графа на Невер , и Матийо от Валинкур , и Робер от Ронсоа , Жан от Фриас , Уолтър от Ньоили , Ферри от Йер , Жан неговият брат , Юстас от Ермон , Жан неговият брат , Болдуин от Ньовил , и много още , за които книгата тук не споменава . Онези , които бяха способни да избягат , се спасиха в лагера ...”
При наличието на автентични сведения от “ Другата страна ”, коментарът е излишен . Просто победата при Адрианопол показва едно определено по - високо ниво на българското военно дело от това на Западна Европа по онова време . И практикувайки или просто изследвайки източните школи по бойни изкуства , да не им се дивим чак толкова ...
С уважение към читателя :
Красимир Василев, 2002 год.
* Извадки от “ Мемоари или Хроника на Четвъртия кръстоносен поход и завоюването на Константинопол ” на Жофруа дьо Вилардуен (60-1 2 3) по транскрипта на Франк Т . Марцалис (, Дж . М . Дент 1908)
** 1 левга = 4.83 км
Ползвана справочна литература :
История на България, том 1, Изд. "Наука и изкуство", 1954 год.
Кратка военна история на България, "Военно издателство", 1977 год.
История на Средните векове, т. 1, Изд. "Наука и изкуство", 1977 год.
Обратно
