или, колко добре се справя нашата програма по бойни изкуства - 4
Един мъж, подпрян с ръце върху таксито и приведен над прозореца отдясно, говори нещо с шофьора. Зад него, отляво, се приближава млад, добре изглеждащ младеж и възпитано се осведомява : „Извинете, свободно ли е таксито?” Мъжът обръща глава, измучава в отговор нещо неразбираемо-недружелюбно, и продължава разговора си с таксиметъра. Леко объркан от инфото, младежът прави нов плах опит да се ориентира : „Питах само свободно ли е таксито.” При което следва едно „Абе ... си майката бе!”
Нататък нещата се завъртат импулсивно, бързо и неконтролируемо. Младежът забива един юмрук на мъжа, тоя леко подгъва коленете, някъде отстрани в играта се включват още двама-трима неидентифицирани до това време негови приятели, размахват се ръце, дърпания, преки и не толкова преки попадения, викове, псувни и подобни простотии.
Виждали сте такива изпълнения, нали? От нищо – нещо. Всъщност, как се поражда конфликтът, какви етапи съдържа, може ли да се избегне ескалацията му? Това е идеята на следващите редове в статията – да хвърли малко светлина в тази посока. Защото, нека да признаем, че в школите по бойни изкуства на това не се обръща внимание. Е, не във всички, но в повечето школи.
Конфликт се създава във всяка една ситуация, при която възникват несъвместими различия в интересите на участниците. Тези интереси могат да съдържат както конкретни материални обекти, така също и такива с нематериален характер ( примерно, лично достойнство, репутация, определени идеи и т.н.)
Независимо от материалните или нематериалните причини, които пораждат конфликта, той в общи линии преминава през 3 основни фази : скрита, явна и фаза на разрешаването му. ( Подобно примерно на настинката – скрита фаза при която се наблюдават определени симптоми на простуда, и вече явната – с всичките там неприятни болки, висока температура, пълно неразположение и т.н. Процедурите по лечението могат да бъдат причислени към разрешаването на конфликта.)
Скритата фаза на конфликта обикновено съдържа:
- участващи в конфликта страни
- причината за възникващите несъвместими различия
- някакви опити за безконфликтно регулиране
При невъзможност да се достигне желаната реакция на някоя от участващите страни, конфликта преминава в явна фаза.
Явната фаза на конфликта ( позната също и като ескалация), най-често съдържа:
- увеличаване на емоционалното напрежение
- предявяване на аргументи
- предявяване на изисквания
- предявяване на заплахи
- разширяване количеството причини
- възможно разширяване броя на участниците
- провокация от потенциална или явна опасност
- физическа агресия и насилие
Безспорно, някои от елементите в тези фази могат да бъдат краткотрайни до незабележимост, или дори „прескочени”, ако някой от участниците прецени, че е налице явна за него опасност.
Фазата на разрешаване, следвайки логиката на редовете, трябва да включва практическа самозащита или някакъв тип бойно-приложни умения. ( и повечето от школите по бойни изкуства всъщност разглеждат само и единствено тази страна на нещата...) Всъщност, както и при настинката която ползвахме като илюстрация по-горе, можем да подходим превантивно, можем просто „да водим здравословен начин на живот”, или пък да реагираме още при първите симптоми. ( Знанията и уменията по практическа самозащита никой не ги отрича, моля не ме разбирайте погрешно, просто те са един трети, последен и краен вариант.) Та какво съдържа фазата на разрешаване на конфликта :
- основно, „будност” и правилна оценка на ситуацията
- дипломация и умения за комуникиране ( вербални и невербални)
- манталитет тип „широка кройка”
- умения по практическа самозащита
( С едно кратко уточнение, че не слагам знак за равенство между „бойни изкуства” и „практическа самозащита”.)
Всъщност, нищо ново под слънцето. На това са учили старите учители в старите школи – уважение, търпение и практическа ефективност. Това трябва да съдържа като елемент и съвременната „програма”, даваща знания и умения по самозащита.
Имайки предвид, че е много лесно да бъдеш мъдър след събитията, смятам да пропуснем анализа „как би било правилно да се постъпи в горната ситуация.” Просто ще маркирам отгоре-отгоре развитието и в различните фази.
Скрита фаза. Вероятната причина е материална. Несъвместими интереси на двамата участници относно едно „неделимо на 2” такси. Опит от страна на младежа за безконфликтно разрешаване на ситуацията.
Явна фаза. Мъжът се чувства застрашен, че ще „изгуби” таксито/или контакта с шофьора, увеличава се емоционалното напрежение. Аргументи, изисквания и заплахи се сливат в една псувня. Причините се увеличават – от „владението” на таксито, нещата преминават към нова, нематериална причина – накърняване на личното достойнство.
Фаза на разрешаване. Високата степен на емоционално напрежение и потенциалната опасност от принизено достойнство ( преглъщането на обидата често много или малко занижава самооценката...), отключва агресивни физически действия. С тези си действия младежът един вид компенсира „загубеното” достойнство, и прави опит да „възстанови равновесието”. ( Доколко е в законовите норми е друг въпрос, сега просто разглеждаме илюстрацията и конспективно анализираме връзките.)
Следва нова фаза на ескалация и разрешаване. Разширяват се броя на причините – към всичко дотук се прибавя и агресията срещу мъжа. Разширява се броят на участниците в конфликта с нови хора, потенциалните и явни опасности също се разрастват, агресията бива приета като единствената форма за разрешаване на конфликта.
Е, достатъчно анализи. Всекиму стана ясно как са навързани нещата. И как има шанс да бъдат разрешени някъде по-рано във веригата. Стига човек да има нужните познания и умения.
Вкарайте тия неща в програмата си на обучение, разширете потенциалните си възможности. Ако желаете, де. :)
С уважение: Краси Василев









