или защо си нямаме запазени български бойни изкуства

За съществуването на национални бойни традиции са необходими както достатъчно голям като продължителност период от време за формирането им , така и някаква прослойка от населението , която да ги съхранява и развива . Българите си имаме толкова история , че немалка част от нея директно изхварляме от учебниците си . Дотук добре , но я да видим каква точно ни е историята : според всички исторически доказателства българският народ е резултат от асимилацията и консолидацията на три различни етноса : траки , славяни и (пра )българи . За траките се знае , че са сред най -добрите войни на времето си . Оставяли са костите си по арени и бойни полета от Испания до Индия -навсякаде , където са стъпвали римски и македонски войски . Спорно е дали са имали развити бойни традиции , защото през времето на етническотоси доминиране на Балканския полуостров са разделени на десетки племена , воюващи помежду си (вероятно защото така и не са намерили достоен противник извън своя етнос ;-))-не са имали възможност за обмяна на опит . Традиции "от баща на син "-да , но иначе -трудно . Във времето на Римската империя тракийските бойци доминират по гладиаторските арени . Предвид перфектната подготовка на всички гладиатори (победата е носела пари и престиж на съответната школа ), превъзходството им надали се е дължало на техническите им умения . Нещо друго е било .

Славяните . Съжалявам , че ви разбивам стереотипите обаче те изобщо не са били кротки и културни хора - за справка проверете историческите извори , а не учебниците по история . Известен е отговорът на вожда на дакийските славяни Давритас , когато аварският хаган поискал от него пълно подчинание в кр . на 7 в .: "Кои е този човек между човеците , който ще преодолее нашата сила ? Защото ние сме свикнали да владеем чужда земя , а не други нашата и сме сигурни в това , докато има на света войни и мечове ". До ср .6 в ., забележете , сл .Хр ., не познават бойния ред и се бият на тълпи , по родове . Извод : толкова див и неконтролируем етнос , който не може да бъде управляван дори от князете си , трудно ще развие бойни традиции , различни от класическото СБДК (Селски Бой с Дърва и Камъни ), практикувано и днес в дълбоката провинция . Били са и побеждавани , и победители , но крайният резултат от експанзията им може да видите ако отворите атласа си по география . Етнос , в които има нещо неунищожимо . Уви , Наполеон и Хитлер го разбират твърде късно , мир на праха им ...

(Пра )българите -спорно е откъде са дошли и на каква култура са носители . Знае се , че са съставлявали военния елит на хуните . Според Енодий са народ , "който ...е имал всичко , което е пожелавал . Невероятни бойци -няма противник , които да не са прегазили . Перфектни в джигитовката и употребата на хладни и метателни оръжия . Чудесно , но същото може да се каже и за авари , хуни , узи , печенеги , хазари , турки , кумани , татари и прочие номади . Обаче тях вече ги няма , а ние сме си тук и нямаме намерение да си ходим (нали ?). Не може да са имали някакви уникални бойни умения - ако си на кон и държиш в едната ръка сабя (меч , боздуган , копие ), а в другата -щит , нямаш голям избор откъм техники . Значи не са се налагали с техника и стратегия , а с нещо друго .

В периода от нач . На 8 в . до кр . На 1 4 в . българската държава се развива в една или друга посока . Вече може да се говори за бойни традиции предвид военните ни успехи срещу различните противници . Голям е приносът на цар Симеон вав всички  държавнически сфери , включително и във военното дело , като обогатява българските традиции с византийски и издига войната до нивото на наука . Маса грешки на владетелите на Балканските държави довеждат до успешен край османската инвазия към Европа .

В българската история настъпва нов период , който е предмет на настоящото есе . Нека се спрем на втория фактор от изложението -хората , които да съхраняват и развиват традициите (в случая -бойните традиции ). През Средновекието (по света , не в частност в Европа ) бойни изкуства се практикуват и от трите съсловия - военни , духовенство и селяни , както и от хората изван закона -престъпниците . В България военният елит е избит още в края на 1 4-началото на 1 5 в ., а с него загиват и всички устни традиции . До 1 878 год . друг не се създава по обясними причини .

В Китай , Корея и Япония с бойни практики се занимава отчасти и духовенството -Шаолин Чуан възниква като система от гимнастически упражнения . Религията им е доста различна , бих посочил . Християнството не допуска насилие , същото може да се каже и за ересите му -богомилството проповядва пацифизъм , макар че богомили подкрепят походите на цар Самуил . Голяма част от ерудираните български духовни лица са избити още в началото на османската експанзия , за да бъде лишен народът от така необходимата морална подкрепа . През Възраждането , до кр . на 1 8 в . в българската църква образованието е елементарно , ограничено в рамките на догматиката и на реалната практика , изчезва елитарността . Енорийските духовници с нищо не се отличават от обикновеното население , тъй като също работят за оцеляването си . С две думи - за да съществуват бойни изкуства , трябва да съществува елит , а в България между 1 5 и 1 7 век такав почти напълно липсва . Градски първенци и духовни лица предвождат организираната българска съпротива през посочения период , а всички знаем резултатите от нея . Зараждащият се елит , който е оцелявал след кланетата , е залягал над книгите и е бягал кам Европа и Русия (всъщност той и днес си прави същото - ей на това му се вика приемственост между поколенията ). Очевидно пред българина -  възрожденец са стояли далеч по - важни въпроси от това как дядо му е въртял тоягата .

Срещал съм тезата , че български бойни изкуства са практикувани и развивани от монасите - таксидиоти . Това твърдение е несъстоятелно по няколко причини . Всеки манастир е поддържал двадесетина подобни мъже , но , обикаляйки областта в просене на дарения , те почти не са имали контакти един с друг - невъзможна е обмяната на опит , още повече , че в манастирите е имало и еничари , които да ги охраняват . Всичко , което са знаели , е умирало с тях . Таксидиотите безспорно са били много ерудирани за времето си хора , защото са имали досег с книжнината в съседни манастири . Само че голяма част от българската литература е унищожена в края на 1 4 в . и нач . на 1 5 в .- познаите от кого . И дали биха ни оставили точно трудовете по военна стратегия на цар Симеон ? Едва ли . Надали монасите ни са имали достатъчно "свободно " време , за да обърнат внимание на тоягата - пъдели са кучетата с нея , помагали са си при пътуване . Паисий Хилендарски безспорно е бил най -изявеният и интелигентен таксидиот . Документирани са посещенията му в Котелско , Самоковско и Асеновградско -намерете карта и вижте за какав периметар става дума . Ако някои в Българските земи е бил запознат с всичката съществуваща книжнина по манастирите , това е именно той . Да , но Паисий написва мъничката "История славяноболгарска ", а не няколко обемисти тома с бойно -приложни техники или трактат в стила на "Изкуството на войната ". Това говори ли ви нещо ?

Третата група , която може да се е занимавала с бойни техники , са хората извън закона -хайдутите , присъстващи по нашите земи от втората половина на 1 5 в . Не вярвам и те да са развили бойни традиции . Защо ли ? Ами защото не е имало откъде да ги научат , тъй като основен резерв за попълване на редиците им е било селското население . Причините за поява на разбойничеството могат да бъдат няколко : лично отмъщение , свободолюбие , желание за по - богат живот . С две думи , хайдутите не са били хора , разговарящи с тенгу (не че сме си имали такова чудо ), а съвсем обикновени младежи , хвърлили ралото и хванали ятагана заради някоя (или няколко ) от горе изброените причини . Естествено е по - опитните да учат по -младите , но до средата на 1 7 в . хайдутските чети действат локално и неорганизирано , което прави всяка теория за съществуваща приемственост несериозна . Очевидно хората са разчитали основно на естествения отбор . Последният потенциален извор на български бойни изкуства е простолюдието . Предвид над 80-те вида отработъчни , натурални и парични данъци , наложени на българския селянин , той едва ли е имал време за друго , освен за работа . Хората от простолюдието са били постоянно пред очите на турските власти , а и носенето на оръжие от поробените народи е било забранено - за какви бойни практики изобщо може да става дума ? Връзката между фолклорните танци и бойните изкуства е тема за друго есе , но каквато и да е тя , не е толкова силна , че да се говори за съзнателно прикриване на бойни форми като танци . Остават народните борби , които се играели из всички български земи , основно в Родопите , и пехливанските борби , наложени като традиция от турците . Срещал съм твърдения , че с пехливанлък са се занимавали Васил Левски , Христо Ботев , Филип Тотю , Хаджи Димитър , Стефан Караджа и ред други видни наши хайдути и възрожденци , но дори не смятам да ги коментирам . Все пак борбата -целта е да събориш противника на земята , което няма  да е точно така , ако държиш брадва например .

Излиза , че българските бойни изкуства са безвъзвратно изчезнали . Не смятам , че загубата е голяма - останало ни е онова "друго нещо ", което ни съхранява вече повече от 1 3 столетия на Балканския полуостров . Наричайте го както искате - боен дух , народопсихология , национален характер ...не е важно . Важното е да продължаваме да го култивираме , защото то е нашето истинско богатство .

Галин Панчев, 2002 год.