С крясък, нападобаващ орел, боецът се стрелва с един скок към шията на “противника” си, и причудливо усуквайки се във въздуха, го събаря само със захвата на двата си крака. Каменните плочи на площадката пред средновековния храм глухо отекват, поемайки удара на падащите тела.

Това е показателно изпълнение на един от прийомите Дон Чан – “визитната картичка” на школата Вовинам Виетводао. Сред публиката, разположена отстрани по периферията на зеленикавия мраморен квадрат, се чува одобрителен шепот. Двамата белобради учители на неопределена възраст благосклонно кимат с глави. Неколцина пък от съвсем младите им последователи изръкопляскват възторжено, но срещайки въпросителните погледи на “по-старите братя”, моментално възстановяват невъзмутимия си вид ...

Какво е всъщност Виет Во Дао?

Противно на очакванията, Виет Во Дао не означава “Виетнамски бойни изкуства”! Или в действителност, едновременно значи и “Виетнамски бойни изкуства”, и не точно “Виетнамски бойни изкуства” ...

Да, зная, че е много объркващо! И аз в началото бях доста объркан, но в последствие се оказа, че с малко повече усилия на ума и с по-абстрактен подход, това разбиране може да се окаже нещо не чак толкова труднодостъпно. Нещо подобно на понятието “роден край”. Въпрос на мащаб и гледна точка.

Има една шеговита история за това, как Кунг-фу се е сдобило с това си име на Запад. Накратко, в нея се разказва за едно от първите посещения на Китай от някакво европейско посланичество. Като се разхождали насам-натам и се дивили на щяло и нещяло, тези, европейците, попаднали на някаква странна група хора, които правели някакви още по-странночудновати движения. На любознателния европейски въпрос “Ами тия пък какво правят?”, техния гид отговорил, че се упражняват, усъвършенстват майсторството си – “Кунг-фу!” За това, как точно е звучало казаното от гида и как точно се е изписвало, сега няма да спорим, но питащите останали с впечатление, че името на тези необичайни бойни движения е “Кунг-фу” и така, под това име ги популяризирали на Запад.

Независимо, че това е само един закачлив епизод, който може и в действителност да не се е случвал никога, то той е една подходяща илюстрация на нашият въпрос относно Виет Во Дао.

Та, говорейки за виетнамските бойни изкуства, огромна част от лаиците ползват термина “Виет Во Дао”, добил относителна популярност на Запад, вследствие на разпространението на една от виетнамските школи. Тя е на първо място по численост сред виетнамските училища, а пълното и наименование и условно изписване е Во Ви Нам Виет Во Дао. С ярко присъствие във Франция, Италия, Швейцария, Германия и още редица страни в Западна и Централна Европа още от 70-те години, учителите и инструкторите на тази школа допринасят изключително много за разпространението и общодостъпността на виетнамската култура далече извън пределите на Виетнам. Тази огромна и неотстъпна работа по популяризацията на традициите и културните ценности на Виетнам е достатъчно справедлива причина, в наши дни представителите на Вовинам Виетводао школата да се мръщят с основание, когато с термина “Виет Во Дао” се обозначава, съзнателно или не, която и да е друга виетнамска школа, стил или вид бойно изкуство.

Може би тук е мястото и времето да изясня какво всъщност е това “школа”, а оттам, и да хвърля допълнителна светлина по въпроса с Виет Во Дао.

Всички знаем, че това понятие има доста противоречиви тълкования. Наистина, какво значи "школа"? Това сградата, в която се практикуват бойните изкуства ли е, или пък с този термин се обозначава самата група от хора, практикуващи определен класически стил ? Или пък е самият стил ?

Школата всъщност е съкровеното познание, високоефективният опит, приеман от едно поколение в определен вид, усъвършенстван и доразвиван чрез личния опит, и предаван по-нататък на следващата поколение, в ученическа последователност, в един "нов" вид.

Другояче казано, школата е Път. Всяка отделна школа - това е отделен Път.

В края на 19 в., след като Франция най-после надделява в една дългогодишна колониална война, на Виетнам не остава нищо друго, освен да стане за почти век френски протекторат. Модерното за ония години въоръжение на европейците и напредничавата им стратегия, оперативно изкуство и тактика буквално смачкали морално остарялото,“затворено” военно изкуство на Изтока – в това се убедили не само виетнамците... Суровата действителност категорично потвърдила, че за да са в крак с времето, за професионалните войни става наложително да усъвършенстват уменията си с различните видове огнестрелно оръжие, да усвояват осъвременени методи на водене на бойните действия, съобразени вече с новите тактико-технически характеристики на различните родове войски. Шлифоването на техниката с алебарда, или добиването на някаква впечатляваща вещина при употребата на прав меч, за тях вече били общо взето губене на време и пълно безмислие.

Въпреки всичко това, и Во Дао, т.е. военното изкуство, и “по-малкият брат от семейството” – юмручното изкуство, наричано Во Тхуат, не потънали съвсем в забвение. Независимо, че колониалното управление, опасявайки се от всякакъв вид съпротива от страна на патриотично настроените народни маси, поддържало строга забрана за практикуването на каквито и да било бойни изкуства, то, тайно, такива малки, нелегални групи от последователи на старите бойни традиции, просъществували през цялото време на френското господство на много места в страната.

И в ранните колониални години на жестоки репресии, и при относително “поохлабения” режим в първата третина на миналия век, преподаването на изкуството било “привилегия” единствено на потомствените майстори, които споделяли своите знания и умения в изключително тесен кръг и при запазването на абсолютна тайна. Во Тхуат, от допълваща Во Дао дисциплина се превърнало неусетно в основна, а традициите на стародавната военна наука на древните виети, проникнали малко или много в юмручното изкуство, незабелязано създали един колкото на пръв поглед нов, толкова и всъщност, отдавна съществуващ културен феномен. Този феномен включвал в себе си и общооздравителни, и бойноприложни, и философски аспекти, в един пъстър конгломерат от познания, чиято крайна цел вече била съвсем различна от тази, да се изкове категорична победа на бойното поле. В този си вид, Во Тхуат се превърнало в една добре функционираща система за “повдигане на духа” и запазване на националното самосъзнание, и ако се вгледаме добре, ще видим, че тя “работи” отлично и в наши дни, и то не само по отношение на това национално бойно изкуство – разбира се, вече в един много по-широк мащаб, далече надхвърлящ границите на Азия ... Но това станало малко по-късно.

Независимо от факта, че десетки учители пазели жива древната бойна традиция, обучавайки къде в пълна конспирация, къде полулегално своите последователи, то името само на един от тях е свързано с възраждането на виетнамските бойни изкуства и най-вече с широкото им разпространение сред народа. Разбира се, в условията на новите социални, икономически и политически промени в първата третина на миналия век, вероятно постепенно и да са отпаднали много от безпощадните забрани по отношение на практиката на бойните изкуства, за да може Во Тхуат да “излезе от нелегалност”, но така или иначе изключителните заслуги за “Ренесанса” на бойните изкуства на виетите принадлежат на учителя Нгуен Лок.

Създателят на Виет Во Дао е роден през 1912 год. в областта Шон Тай, в северната част на Виетнам. Според официалната информация на школата, той произхождал от семейство, “притежаващо” собствен фамилен стил, който бил усвоен от него още в младежките му години. Проявявайки изключителен интелект и стремление към усъвършенстване, учителят Нгуен Лок обходил много райони на страната, в търсене и изследване на разнообразни методи от старите школи, старателно пазени във времето от ревностни наставници и учители. Съчетавайки ефективните техники на различните традиции с древните философски концепции – според някои сведения значителна роля за формирането на новата школа изиграл и класическия трактат “Лин Нам Во Кин”, учителят Нгуен Лок създал едно прогресивно бойно изкуство, отговарящо на изискванията на времето.

Така, през 1938 год. отворило врати за всички желаещи едно ново училище – Во Виет Нам. Определено, това било нещо безпрецедентно – от незапомнени времена за пръв път всеки желаещ можел да практикува, без да принадлежи към фамилията на учителя, или пък да се числи към някакъв затворен кръг от адепти. След като били организирани първите курсове, определени целите, задачите и основните правила за учениците, младата школа започнала да печели последователи с такава скорост, че притеснено от масовостта, няколко години по-късно колониалното управление закрило всички центрове за обучение и наложило забрана за преподаване на учителя Нгуен Лок.

Школата възстановила дейността си веднага след Августовската революция и разкрила отново множество центрове. В следващото десетилетие последователи на учителя Нгуен Лок вече имало на територията на цялата страна. Младата, в сравнение с другите традиционни виетнамски школи, които постепенно също започнали да “излизат от нелегалност”, станала известна и извън пределите на страната. В тази връзка, с цел достъпност и олекотена транскрибция, името на школата било променено от Во Виет Нам на Во Ви Нам, което също може да се преведе като “Виетнамско бойно изкуство”, а за да се представи здравата връзка с древната философска основа, към това име било прибавено и Виет Во Дао – т.е. “Виетнамско бойно учение”, или “Път на виетнамското бойно изкуство” ...

През 1960 год. бащата на съвременното виетнамско бойно изкуство Нгуен Лок внезапно починал. Неговото славно дело – защото той, подобно на легендарните Джигоро Кано и Фунакоши Гичин, “изместил” акцента от бойно-приложния аспект към всестранното развитие и философския фундамент на бойното изкуство, продължили неговите последователи, ръководени от учителя Ле Санг. В началото на 70-те група майстори основали във Франция първата организация извън Виетнам – Виет Во Дао Интернационал, в която освен Вовинам, се развивали още 6 други виетнамски школи. Организацията прерастнала десетина години по-късно в Световна Виет Во Дао Федерация. Днес Вовинам се развива в десетки страни от различни международни и национални организации, под ръководството на Главната квартира в гр. Хо Ши Мин – Виетнам, начело с учителя Ле Санг.

С какво се отличава Вовинам в техническо отношение от другите школи?

Първо, ще ви направи впечатление синия цвят на традиционната униформа. След това вероятно ще ви впечатлят необикновените Дон Чан прийоми, показвани почти във всяка една демонстрация на тази школа. Освен разнообразните ударни техники и класическите оръжия, програмата на Вовинам включва и тъй наречения раздел Ват – т.е. борба, изобилстващ с различни събаряния, хвърляния, въздействия върху ставите и т.н. Разбира се, съществуват още много типични за тази школа раздели, но това ще е въпрос, който ще разгледаме в друга тема.

За морално-етичните ценности на тази школа, заложени още от основоположника и, учителя Нгуен Лок, най-ясно говорят

Задълженията на учениците по Виет Во Дао*

За целта на изучаване на бойното изкуство

1.Учениците по Виет Во Дао / ВВД / са длъжни непрестанно да израстват и усъвършенстват , с цел служене на народа и човечеството . За дълга пред Школата

2.Учениците са длъжни да разпространяват идеите на ВВД .

За отношенията в Школата

3.Учениците по ВВД са длъжни да бъдат единни , да почитат по -старшите , сърдечно да се отнасят един към друг .

За бойната дисциплина и честта на боеца

4.Учениците по ВВД са задължени да съблюдават дисциплината , да съхраняват неопетнена честта на боеца .

За осъзнаване отговорността на ученика

5.Учениците по ВВД са задължени да уважават другите школи , да използват борбата единствено за самозащита и при защита на справедливостта .

За учението и духовния живот на ученика

6.Учениците по ВВД са задължени старателно да се учат , да закаляват волята си , непрестанно да се самоусъвършенстват .

За образа на живот на ученика

7.Учениците по ВВД са задължени да водят чист , прост , честен и благороден живот .

В заключение, да завършим този разказ за Виет Во Дао с подходящ финал – ритуалния поздрав на школата с ръка на сърцето, тъй нареченият Дай Ле! С желязна ръка на благородно сърце!

С уважение към читателите : Красимир Василев, 2003 год.

* Виет Во Дао. Школа боевого искусства Вьетнама ; Чыонг Куан Ан ; Изд. “Варта” ; Киев 1998

Справочна литература : Виет Во Дао. Школа боевого искусства Вьетнама ; Чыонг Куан Ан ; Изд.“Варта” ; Киев 1998 Вьетводао – Вовинам ; А.Е.Тарас ; Изд.”Красико” ; Минск 1994