Безспорно, детето не бива да бъде оставяно само в къщи, независимо на каква възраст е. Въпреки всичко, това се случва – било то за по няколко минути, докато отскочите набързо до магазина, или за по няколко часа – по ред други причини.

Какво полза ще имате от този урок?

Първо: Ще получите информация за основни принципи и правила за достъп до жилището ви, при ваше отсъствие.

Второ: Ще се сдобиете с нови идеи относно обучението на детето си, и тестването на познанията му в областта на личната защита.

Рисковата ситуация и значението на входната врата

Невъзможно е да се даде съвет, кога едно дете може да бъде оставяно само в къщи за по-кратко или по-дълго време. Това зависи най-вече от познанията му за света, и оттам - “способностите” му да се самонарани, да предизвика пожар, да наводни апартамента, или да отвори някому, комуто не трябва да отваря.

Не трябва да очакваме, че всички хора, които звънят на входната врата, са с добри намерения. Особено, когато детето е само. “Отрицателният герой” може да е само един на 10 хиляди, но да направи живота ви ад. Може да идва за първи път в града ви, може и да сте го виждали десетки и стотици пъти в дома си.

Съществува една въображаема траектория, представете си я като сфера, в която сме вътре вписани. Колко е голяма? Протегнете си ръцете встрани и ще добиете впечатление за границите и. Всички я “притежават”, включително и децата. Това е нашето лично пространство.

В личното си пространство обикновено допускаме близки и обични от нас хора. Не и непознати. В личното пространство на детето е препоръчително да “влизат” само хората от семейството.

Вратата на жилището е “щит”, който пази детето от нежелан достъп до личното му пространство, когато е само. Този “щит” не трябва да се “сваля”, независимо кой е от другата страна на вратата – приятел на семейството, инкасаторката, или съседът от долния етаж.

Превантивно правило №1: Детето отваря само на членовете на семейството си!

Относно детското обучение за лична защита трябва да знаете две неща.

Първо: Детето копира максимално точно правилата и “системата на самозащита” на семейството.

Второ: Правилата трябва да бъдат малко на брой, максимално прости и максимално ясни.

Като кажете, че правилото гласи : Детето отваря само на членовете на семейството – спазвайте го и вие. Дори и във ваше присъствие не разрешавайте да се нарушава това правило. Изпратете го до вратата да “проведе разузнаване”. Наблюдавайте в това време детето как се справя, как реагира, спазва ли правилото. Коригирайте го спокойно, ако се наложат корекции. Не травмирайте психиката му със истерии, заплахи, обиди и страхотии. То просто учи!

Не създавайте сложни и неясни правила – детето веднъж да отвори на познати или непознати, дори и във ваше присъствие, друг път да не отваря... Когато не е член на семейството, отворете вие, независимо, че детето е на входната врата!

Не изпращайте приятели или колеги да вземат забравени от вас неща от дома ви! Не нарушавайте сами правилата, които искате детето да спазва!

Създайте си сигнал на позвъняване, преди да отключите, прибирайки се в къщи. Обадете се на детето още от входната врата. Този “обозначителен сигнал” трябва да си е само ваш, на членовете на семейството!

Практическа самозащита на входната врата

Най-практичното от практичната самозащита е да не се отваря! След като детето установи, че това не е член на семейството, не е необходимо да влиза в разговор с него. Може просто да го изчака да си отиде, и нищо повече.

Ако човекът отсреща започне да прави опити да натиска дръжката на вратата, или да проявява агресивност – детето да звъни веднага и да говори на висок глас, така, че да го чуват и през вратата.

На леснодостъпно място трябва да има 3, максимум 4 важни телефона. Този на мобилния на бащата, мобилния на майката, полиция и пожарна. Детето трябва да действа смело, без притеснения, че може да се получи и “фалшива тревога” – т.е. минутка след позвъняването вече да няма никого пред вратата.

Как да тестваме обучението?

В първоначалния етап, след обяснения и “демонстрации”, наблюдавайте детето как реагира на позвънявания на вратата. Коригирайте го спокойно и без раздразнение.

На следващ етап се приберете в къщи с някой приятел на семейството, но го изпратете напред, така, че той да установи първи контакт. Вие се появете след като той е разговарял вече с детето. Направете евентуални корекции веднага, спазвайти отново принципите на спокойствие и нераздразнителност.

Бъдете търпеливи и щадете детската психика! Изпълнявайте вие самите простите и ясни правила, и детето също ще ги “приеме на въоръжение”! Разговаряйте с детето и за красивите неща на този свят, за радостите и добрите хора – нашата цел не е да създаваме параноици!

С уважение към читателите : Краси Василев