Самозащита за деца ( и родители)

Сам в къщи 2

Разбира се, не всички живеят в кооперации, съдържащи по ред причини удобство за достъп в различни часове на деня за всякакви хора. Въпреки това, много семейства обитават точно такъв тип жилища, и децата така или иначе са във възможност да попаднат в ситуации, когато срещат непознати на площадката пред вратата на апартамента си, пред асансьора, в района пред пощенските кутии.

Какво е ползата за вас от този урок?

Първо: Ще добиете още информация относно възможните опасности и базови правила за поведение на площадките в жилищната кооперация.

Второ: Ще получите нови идеи по обучението и тестването познанията на детето си, в областта на личната защита.

Рисковете на площадките

На пръв поглед, да бъде извършено нападение точно на такова място, където наоколо живеят толкова много хора, и всеки момент някой може да се появи отнякъде, е малкодопустимо. В действителност обаче, твърде често дързостта на посегателствата върху деца се ръководи точно от отклонения в стандартното поведение, и криминалните хроники съдържат немалко такива случаи.

Най-често на площадката пред жилището престъпните намерения включват разговори с цел обратното отвеждане на детето в къщи, и достъп до жилището. Предасансьорната площадка съдържа възможности то да бъде предразположено или принудено, да влезе в асансьора. Зоната около пощенските кутии в жилищните кооперации обикновено е в пряк достъп към приземните, избени помещения.

Непознатият може да бъде с добри маниери, галантен като преструвка. Да завърже разговор. Може да бъде и безочливо груб, да връхлети изненадващо, да запуши устата на детето и да го отнесе. Може да бъде и двете.

Рисувайки тези апокалиптични картини не означава, че всички които по някакъв начин са се озовали на някоя от площадките в кооперацията, непременно са с престъпни намерения. И, че трябва децата параноично да прибягват напред-назад по етажите, в очакване някой да им стори зло.

Какво да вземем “на въоръжение” като правилно поведение?

Превантивно правило №1 : Детето да бъде бдително.

Безспорно е трудно за едно дете да поддържа изострено внимание дълго време. Но все пак, препоръчително е то да бъде “будно”, когато отива до магазина, или да изхвърли найлоновия плик със смет, или въобще когато се движи само из кооперацията.

Преди да излезе на площадката пред апартамента, нека да погледне има ли непознати хора. Има ли такива на междустълбищната площадка или пред асансьора. Ако е така, просто да ги изчака да си отидат, и тогава да отваря вратата и да излиза. Същото важи и за района на пощенските кутии и асансьорната площадка долу, ако се прибира в къщи. Просто може да се върне назад и да ги изчака, отдалечено на улицата.

Ако бъде неочаквано застигнато пред асансьорната площадка от непознат, да не се качва с него в асансьора. Да не влиза в разговори. Просто веднага да прекъсне възможностите за контакт, отивайки по най-бързия начин - съответно в къщи, при съседи или излизайки на улицата.

Практическа самозащита : Бягай и викай!

Както беше казано по-горе, да се завърже разговор, и да се допусне да бъде скъсена дистанцията – и в буквалния и в преносния смисъл, са опасни. И ако бдителността, поддържането на безопасна дистанция и не-влизането в разговор можем да причислим към превантивните практики, то какви са същинските техники за самозащита на едно дете, при явно нападение?

В предишни уроци споменах че, малко вероятно е едно дете да противоборства дълго време резултатно срещу възрастен. По тази причина детската “практическа самозащита” има друга форма и съдържание. В случая, с цел ефективна лична безопасност, детето трябва да следва следните практики на самозащита:

1. Да бяга

2. Да вика

Да бяга, не означава просто да побегне. Детето трябва да бяга точно в определена посока, където може да получи помощ. Това могат да бъдат или членовете на семейството – ако са в къщи, или съседи – ако знае, че по това време са си у дома. Препоръчително е бягството да се съчетава с викане. Това също не означава просто да се крещи каквото и да е. Една стара тактика в самозащитата е да се вика силно “Помощ! Пожар!”

Ако побегне на улицата, нека да бяга директно в кварталния магазин. Да пререди хората и да каже за проблема на магазинерката, веднага. Ако магазинът пък е прекалено далече, да се насочи към място, където се събират повече хора – клуб, ресторант, или каквото там има в района.

Ако не успее да избяга и бъде сграбчено – да хапе, и да не разрешава да му бъде запушена устата. Отблъскването на нападателя чрез натиск в областите на слабините, гърлото и очите, често са в състояние да отслабят за момент захвата. Викането съпътства всички действия.

Как могат да бъдат оттренирани такива умения?

Прости игри и упражнения всъщност позволяват детето да бъде ненатрапчиво обучавано на базови умения по самозащита. Такива са най-обикновените игри като гоненица, “мижанка” ( много вероятно е във вашия район да я наричат другояче), различни игри в група с действия на хващане и бягане. Можете да се “преборвате” с детето, насърчавайки го да се освобождава от захватите и да проявява ловкост и съобразителност в действията си.

Тествайте знанията и уменията на децата в импровизирани игри. Естествено, ситуацията в играта не създава такова психонапрежение поради ниското ниво на трудност и опасност, сравнено с екстремната ситуация, но все пак е някакъв тест. Не се дръжте с децата грубо, ако бавно “сработват” в тренировъчната работа. Все пак те са представители на “компютърното поколение”, дайте им малко повече време и подкрепа. Учете ги поетапно, търпеливо и с разбиране.

Говорете им и за хубавите и стойностни неща в живота! Все пак целта ни е да помогнем в изграждането на хармоничност у подрастващите, а не да правим от тях млади невротици.

С уважение към читателите : Краси Василев