Когато приключихме с работата върху този клип, който е представен като илюстрация на урока по-долу, първоначалната идея беше да го качим в Youtube, и – готово. Стандартна процедура. Колцина  обаче щяха да разберат точно за какво иде реч – при това бутане и дърпане на двамата „опоненти“? Какво точно представяха те като замисъл?

Трябва да призная, че в действителност познавам много малко практикуващи, които различават „съставните части“ на едно противоборство. Повечето пропускат като маловажен ( по тяхна преценка) началният етап, тогава когато все още няма агресивно изразен физически сблъсък с опити за нараняване на който и да е от участниците.  Това е момента в който правилната оценка на ескалацията и спада на напрежението, в „разгадаването“ готовността и решителността на опонента за агресия, може да разреши конфликта. В смисъл – нещата да се разминат само в рамките на вербален обмен и побутвания, и въобще да не се стигне до сблъсък. Но може и да „проспим“ момента на агресия. Или пък да не ни издържат нервите, и ние първи да нападнем. Всичко това показва важността на правилната оценка на ситуацията, съпътствана от деликатна и почти незабележима превантивна защита, готова да премине в практическа самоотбрана.

Много често при словесен спор опонентите влизат един другиму в личното си пространство. ( По темата за личното пространство и етапите на боеготовност виж   статията "Гив ми файв!" ) За да демонстрират смелостта и решимостта си, съперниците често дори опират глава в глава, гледайки се остро и говорейки си един другиму заплашително. Обикновено това поведение е съпроводено, или преминава, в блъскане с ръце  в областта на гърдите. Това общо взето обхваща първи, втори и трети етап на боеготовност ( четвъртият етап на боеготовност, пряко зависим от първите три, включва реакция на борба или бягство).

Обикновено упражненията от типа на „лепкави ръце“ създават умения, подходящи за такива случаи.  Да задържаме  опонента на дистанция, употребявайки за това дланите си, като същевременно контролираме действията на неговите ръце с предмишници. Разбира се, това е много грубо обяснение – в действителност там нещата постоянно се променят в натискане, бутане, дърпане, хващане, и където е възможно участват и предмишниците, и ръцете според случая. ( „Залепването“ на ръцете всъщност е едно от 4-те вида действия, и трябва да се разглежда свързано с дърпащите, натискащи и удрящи действия, а не като нещо отделно.) Когато към всички тия действия се включи и опонент, който не подпомага ( подобно на партньора ни от тренировъчната зала), а всячески се опитва да осуети тактическия ни план и техническите ни действия, кашата става пълна.

Така, че за да понамалим бъркотията по време на свободните тренировъчни упражнения, които заснехме и вложихме в клипа, ние се договорихме с моя партньор да импровизираме в работа с ръцете, като използваме краката само за маневриране. ( Оказа се впоследствие, че аз неколкократно наруших най-нагло договорката, атакувайки уж неволно 3-4 пъти с коляно към слабините му, но това се прие „в интерес на службата“, с разбиране...). Шегата настрани, ние наистина импровизирахме, отнемайки доколкото е възможно от бързината, за сметка на силата на попаденията, маркирайки ги повече като място, отколкото като действително агресивно нападение. Идеята ни беше повече да упражним адекватната оценка на момента. И вземането на решение как да възстановим равновесието си, да излезем от захват, да неутрализираме силата на дърпане или бутане... Влагайки в същото време в действията ( когато партньорът не осуети намеренията ни, разбира се), основни принципи като тия за „Ам / Зионг“, за „централната линия“, за „късите мостове и тесните крачки“.

Клип 

В заключение. Близката дистанция е изключително опасна. Времето за оценка на ситуацията, вземането на решение и преминаването към адекватни ответни действия е изключително малко. Затова е нужно деликатно ( за да не провокираме сами ескалация на конфликта), но добре работещо  подсигурително средство за превенция и евентуална практическа самоотбрана. Такова средство могат да бъдат принципите и упражненията от типа „лепкави ръце“.

С уважение към читателите :

Краси Василев