Преди години беше, срещам един познат, сложил едни черни очила по никое време, пък устните му от едната страна, малко странни. И от дума на дума, стана ясно, че му се е случила случка предния ден, или ден-два по-рано, не помня вече точно.

Скарахме се, казва, с един, за глупости се скарахме, и докато се усетя, ми напълни главата с тупаници. Ама беше много близо, и не можах да отреагирам.

Нищо ново под слънцето, както пише в Еклесиаста. Истории като тази - бол. Възниква конфликт, докато и двамата ( в случая) демонстрират непоколебимост, скъсяват дистанцията ( често даже дотам, че „залепят” глава в глава), и... който тръгне първи най-често успява бързо да сломи съпротивата на другия.

Какви ползи от този урок?
1. Ще получите нови познания по превантивната самозащита.
2. Ще разработите свои собствени тактики за превенция.

Как да постъпим в подобен случай?
Общо взето – не допускайте опонента да навлезе в личното ви пространство. Вие също не се бутайте в неговото. Ако искате да разрешите безконфликтно ситуацията, просто комуникирайте поддържайки дистанция около 1,5 м и бъдете нащрек. От такава дистанция възможностите ви да избегнете едно негово нападение ( дори и първоначално само със стъпка назад-встрани), многократно се увеличават.

Реакцията е сложен процес и изисква време. Възприятия ( преобладаващо зрителни), техния анализ и синтез в мозъка, вземане на решение, действие. Всичко това изисква време, и дистанцията от 20 см и 1,5 м съответно ни „дават” и различно време и възможности за реакция на ставащото в момента.

Решително изискайте от опонента да ви осигури тези 1,5 м. Разбира се, не „Моля, осигурете ми метър и половина полагаща ми се дистанция!” Просто, кратко и ясно заявете : „Стой там! Моля, стой там!”

Често в такива случаи, особено ако емоционалното напрежение вече се е увеличило, опонента въпреки всичко прави опити да скъси дистанцията. Спрете го с ръка и отново възстановете дистанцията си. Просто го подпрете в гърдите и отстъпете назад и встрани. Бъдете нащрек и имайте готовност да отразите евентуално нападение.

Ако усещате, че нямате готовност за отстояване на позицията си, не сте готови за борба и евентуално противодействие – просто бягайте!  Но не допускайте опонента „прекалено близо”!  ( Дори, ако имате тези 1,5 м дистанция от него, и решите да бягате,  пак бихте се изнесли по-успешно, отколкото ако сте чело в чело...)

Най-често допускани грешки:
1.Недооценяване степента на опасност .

2.Поддаване на емоции и подпомагане ескалацията на конфликта.

За допълнителна информация не се колебайте да поставяте въпросите си във форума ни. Още по темата, в една статия от 2002 година.  

С уважение към читателите :

Краси Василев